Отиде си не вратар, а великият морал на ЦСКА!

Всички почти протоколно отбелязват, че е починал Христо Андонов - Итко. Споменава се, че бил втори вратар на легендарния Жоро Найденов, ставал е 10 пъти шампион, дори вероятно несъзнателно някои го наричат легенда в некролозите, означени с горяща свещичка.

Срам ме е, че не успях да намеря нито една снимка на този човек. Срам ме е, че в собствения ми архив нямам нищо с него.

Официалният сайт на ЦСКА ни информира, че след 1962 година, когато слага край на кариерата си, той е работил в клуба. Дечурлигата там, още по-малко чуждите на клубната традиция и история, нямат вина, че са написали пълна глупост.

А този човек заслужава да се научи истината, пък било то и след смъртта му.

Най-малко поне две генерации играчи на ЦСКА знаят защо едва 30-годишният втори вратар на ЦСКА прекратява кариерата си през 1962 година. И какво точно се случва с бате Итко.

В основата е огромен скандал с тежки последствия.

След мач на ЦСКА и безобразно съдийство, една от най-големите звезди на армейците по това време удря в гръб съдията в тунела. Огромна звезда. През 1962 година такова действие е равнозначно на опит за убийство. Именно тогава на сцената излиза Христо Андонов - бате Итко. Той прави светкавична реакция и поема вината върху себе си. Твърди пред разследващите, че той е ударил арбитърa с ясното съзнание за последствията.

А последствията са: Изключен завинаги от физкултурното движение.

"Той беше много голям. Беше велик. За секунди прецених, че слага край на всичко, а имаше да даде още много на футбола. Бях добър вратар, но бях втори. Без мен можеше, а без него щеше да бъде престъпно да се играе", разказвал ми е лично бате Итко. "Разбира се, че съм си мислел какво ли щеше да стане с мен в спорта, но ми стига и това, че момчетата знаят какво се случи и ме уважават за това и до днес. Аз мълча и те мълчат. Така трябва. За нас ЦСКА беше всичко и не биваше да правим толкова тежка жертва с нашия колега. Имаше грешка. Емоция. Той беше много добър човек и не беше в негов стил, но се случи. И така животът ми мина в тила на армията."

Много бързо цялата истина достига до младия тогава военен министър Добри Джуров. Именно генералът подава ръка и закриля Христо Андонов за проявеното мъжество. Генерал Джуров искрено се прекланя пред характера да поемеш чужда вина в едни сложни времена. Виновният играч се превръща в тотална легенда на родния футбол.

За бате Итко години по-късно легендарният Кирил Ракаров ще напише в книгата си "С червената фланелка" - "...едно много добро момче от Пловдив".

Ето така бате Итко се пенсионира в армията, не в клуба.

Запознах се с него през 1993 година в едни много страстни времена. Той оглавяваше групата на ветераните при срещите с кандидатите за президент. Вярваха му на преценката, знаеха морала му. Впечатляващо отговорен, неуморен и всеотдаен в координацията със славните ветерани на ЦСКА.

Работихме заедно една петилетка. По мое време бяхме направили щатна длъжността на Секретар на клуба на ветераните. Благ характер. С неподражаемо чувство за хумор. Не завиждаше. Обичаше много старите си другари, ненатрапчиво поучаваше по-младите. А всички му отвръщаха с преклонение. Те знаеха защо.

Мина време, докато се довериха да ми кажат истината. Мисля, че дойде време хората да я научат. Пък било то и посмъртно.

Дълбок поклон, бате Ите! Не мисля, че Господ има какво да ти прощава. Та ти си най-малко грешен от всички.

Почивай в мир!

Забележка: Не очаквайте от мен да ви кажа коя е била звездата на ЦСКА тогава, чиято вина поема бате Итко. Никой не ме е упълномощил да свалям ореоли. Щом не го направи великият Христо Андонов, кой съм аз да го сторя!?