Ботев (Враца) не е политически консервант

След по-малко от 48 часа вече ще бъде 2012-а. Нова година, нов късмет. Време е за наздравици, хора и ръченици, фолк певици или здрави метъл "жици". Време е за надежда.

Позволявам си точно в този момент да направя вметка. Дори не и коментар. Защото обикновено коментирам ЦСКА и генерално процесите в българския футбол.

Но Ботев (Враца) е нещо, което приемам лично. И като отбор на моя роден край, и като отбор на моя роден син.

С влизането на тима в "А" група, без много приказки наблюдавам процесите в клуба. Имам и достатъчно сетивност, защото никой от тези сега и онези, които се подготвят да властват нямат по-дълъг управленски опит от мен, дори и във футбола.

Опорните позитиви:

1. Намаляла в годините, но пък най-масова в България футболна публика. Предана и позитивно настроена към момчетата. И да паднат и да бият играчите не се напиват, а получават окуражителни съвети от своята публика. Момчетата са смели и обикновено играят на макс у дома и навън. Ако нещо не се получава - то те толкова могат. На мачовете идват хора не само от Враца, но и от областта, което го оставя в позицията на водещ отбор за хората от бедния Северозапад;
2. Опростена схема на управление на клуба, с ограничен  щатен списък. Това предполага оперативност;
3. Оптимизиран, не висок, но обезпечен бюджет. Ботев през есента може да претендира не само за най-посещаван от зрителите отбор, но и за водещ сред клубовете без задължения към играчи и служители;
4. Генерално отборът разполага с отдадени на играта момчета. Изключително рядко обстоятелство за отбори без претенции, а и възможности за титли и купи към този момент.

Негативите:

1. Амортизирана материално-техническа база и силно неподдържани терени. Със сигурност могат да спорят за едни от най-твърдите в "А" група. А това е сериозна предпоставка за травми и по-трайни контузии;
2. Тези, които управляват и към момента, работеха под натиск. Публично се брояха дните до изборите, които бяха възприемани, като някакъв революционен Рубикон, след който по река Лева ще се спускат някъде от Балкана блага и едва ли не Лига Европа ще се спусне по потока с гумена лодка;
3. Непредизвикани расистки пориви, които за радост не бяха отчетени нито веднъж от делегатите на БФС. Напреженинето се пренася в града. Не се гордея, но трябва да призная, че съм минал по този път. При това съвсем непосредствено. Е, няма никакъв здрав смисъл;
4. Отсъства медийна политика. Футболната игра не съществува заради играчите и техните треньори и ръководители. Тя съществува заради публиката. Похвално е, че преди всеки мач има пресконференция, но отсъстват всички форми на оперативна информация. Ако трябва да бъда груб, то тя може да бъде спокойно и филтрирана, но пък ще парира спекулативност и ще поддържа огъня жив сред феновете;
5. Отсъства оптимизирана система (за Враца това не е сложно) за продажба на билети и привличането на по-голям брой привърженици на играта да гледат мачовете.

Има и още.

След срещата на 29 декември с участието на кмета, изпълнителния директор, представители на бизнеса и фенове ми се иска да призова към равновесие. Изгледах видеозаписите от срещата, интервютата. И си позволявам да отбележа заловени няколко нестабилизирани сигнала.

1. Говоренето беше емоционално. Нямаше дискусия. Нямаше технократска точност;
2. Видно е, че се търси бързо свикване на Общо събрание на акционерите за извършването на промени. И сигурно е логично;
3. Не чух нито веднъж, че има гаранции за бюджетна стабилност. Дори в тези нейни ниски граници. Дочух от съвсем други източници, че не било толкова страшно, но помагащите имали претенции към присъствието във властта. Сигурно и това е нормално. Не познавам досегашната система за обезпечаване на отбора;
4. Видях тревога в очите при интервютата на считаните за най-корави фенове на Ботев (Враца), притежатели на знакови прякори и имидж.

Казвам всичко до тук заради финала. Може да прозвучи кощунствено с днешна дата, но поне аз не се сащам за по-силни думи в лицето на смъртта. Те са на един врачанин - Йордан Лютибродски. "По добре мъртъв, но жив за своята класа, отколкото жив, но вонящ политически труп!"

Цитирам Лютибродски, за да предупредя, че футболният отбор не е "консервант" за политическа стабилност, просперитет и класова благодарност. Той не е проект по оперативна програма с национално или трансгранично финансиране. Футболният клуб е оперативен, неполитически проект, който не бива да бъде обяздван користно. Ако няма и елементарен план, дори с близък хоризонт, то ще бъде обречен.

А ако бъде обречен и унищожен, то няма съмнение, че ще бъде налице опасност от появата на "вонящи политически трупове". Няма да има шанс някой да се "изсули като пръч из канцелария", както казват нашите възмъдри земляци.

С непретенциозното си предупреждение - не плаша гаргите. Нали във Враца гарга не каца. Защото в гнездо на орли няма как да стане.

Искрено се надявам да си останем орли и никога около отбора да не се развъждат лешояди. Те много бързо ще умрат от глад.