Митко си тръгна, да ви кажа нещо за Митко Б.

Страхотно слънце, искрящ сняг. Спокойно е. Започна моят любим новогодишен концерт от новоремонтираната Виенска опера. Гледам го вече 35 години.  Към многомилионната телевизионна аудитория се присъединяват и зрителите от Монголия, Мозамбик, Шри Ланка и Тринидад и Тобаго. Концертът ще се предава в 72 страни, от които 45 в Европа. Настроението е приповдигнато. Всичко е красиво и празнично. Градският балет танцува във Виенския музей на история на изкуствата и в двореца Белведере... Костюмите на балерините са на модния гуру Валентино...

Митко Евтимов лети в 2 и половина след обед за Англия. Нотингам не му пуска повече волности. Няколко дни и толкова. Като при йовковата Нова година - военен поход в три нощта. Разни правила. Защото на Острова никой никого няма да чака. Нужна е точност. Ако не - цял живот след това неточно лутане.

Та като стана дума за Митко Евтимов, да кажа няколко думи за Митко Бербатов. За това и едва дочаках да стане малко по-нормално време. И реших да пропусна един-два валса на фамилията Щраус. От концерта във Виена.

От вчера, а това беше миналата година, 31 декември, съм спокоен за България. Имаме толкова напомпана злобна енергия, че Държавната агенция за енергийно и водно регулиране може съвсем спокойно да внесе предложение в Министерски съвет за окончателната отмяна на строителството на АЕЦ Белене. Остава само да изобретим технологията за улавяне на тази енергия и няма да се интересуваме от вида лампи. Ще си светим на воля и евтино.

Не, не съм препил. Аз не препивам. Освен една известна американска безалкохолна напитка. Но държа да кажа нещо. И няма да спра да повтарям.

През последната около година най-напред недалновидни хора от екипа на централния нападател го набутаха с текстове в собствения му сайт. Самата идея вече вкарваше Митко в чалга. Вероятно си спомняте, че тогава реагирах остро и много, много гневно. С квалификации, които използвам изключително рядко. В собствената ми лексика се вместваха понятия със сходно значение, като "кретени" и "идиоти". Защото иначе се старая да бъда относително възпитан. Имаше и хора, които нарекоха Митко лузър (б.а. - губещ). Прошка няма.

Много кротко в следобеда на последния ден от годината изгледах издънката на Юнайтед срещу "розите" от Блекбърн. Стана ми едно приятно и смирено след двата гола на Митко. Дори позабравих, че след дузпата, която направи нашият човек, коментаторът кой знае защо започна да припомня, че се говорело за връщане на българина в Леверкузен. Просто предният ден (30 декември) 70-летният Алекс Фъргюсън официално обяви, в още по-официалния сайт на "дяволите", че ще активира клаузата за удължаване на договора на Бербатов. Веднага след това Стилиян вкара геройски и победно на Челси в Лондон. Не успя да се справи със съседите от Стоук няколко дни преди това, но в Лондон не пропусна.

Вечерта напредна. Стана почти осем. Аз рождените си дни много, много не ги отчитам. И не заради почерпката. А заради наслагвания в семейната традиция. Не се броим за по-значими, отколкото сме. Но Нова година винаги съм посрещал с много уважение и надежда. Оптимист съм по природа. Спретвам се. Слагам си най-представителното, което имам в гардероба, пускам някоя паричка от суеверие в джоба и така я посрещам.

Преди да излезем с компания в близък ресторант се загледах в централната спортна емисия на една от частните ни национални телевизии. Четящата новините няма как да беше спретнала текста, защото тя повече се занимава с по-твърди индивидуални спортове, където хората не се надиграват, а си се бият до кръв, раздават си ритници, душат се и т.н. Чист мъриз.

Та това иначе симпатично момиче ме информира, че Бербатов е вкарал два гола, но е направил дузпа и заради това отборът на Юнайтед не успял да победи. Разбирате ли, нашият направил дузпа и за това. Нито дума за Де Хеа. За уникалните вересии на отличния до скоро вратар на Атлетико (Мадрид). Нито дума, че празнуващият 70-я си рожден ден Алекс Фъргюсън може спокойно да си сложи този вратар на "де хеа" и да си чука главата във вратата на съблекалнята.

Тъкмо съм надигнал гребен от възмущение, подсилвано и от гневното боботене на старшия ми син по темата, чувам следващата футболна новина за централна емисия.

Националът Валери Божинов играл едно полувреме за Спортинг при загубата от третодивизионни аматьори с 0:1 в контрола. Точка.

Ей тук спрях да се ядосвам и се успокоих за България. Такава енергия...!?

Защото трябва да си много съсипан на молекулярно ниво, за да бъдеш толкова наведен. Нали знаете, че махалото запазва ритъм с преминаване от горна мъртва точка през долна мъртва точка. А един топуз на синджир все тегли надолу. Като букаи. Навеждане. Изправяне. Дебелоочие. Слугинаж. Честолюбивите казват, че болката е малка, а срамът е голям при изненади в определена стойка на тялото. Но не е съвсем сигурно. Защото може и да има, но аз не съм чувал за срамежливи проститутки.

Успокойте се, бе! Гласуванията свършиха за този сезон. Вярно, Митко Бербатов ще носи още много болка. Но това е неизбежно. В крайна сметка няма от какво да се притеснявате. Вероятно понаболява кръста, когато стоиш цял живот наведен, но страшно няма. Току-виж поканили началниците ви на нещо безплатно. Защото ако си мислите, че на някой му пука за сервилното ви мазньотене, значи сте се объркали. Дълбоко и необратимо. Най-много да ви донесат в жълт вестник парче от кюфтетата. За да не ги изхвърлят.

Съзнавам, че вкарването на голове не продава вестници и не прави рейтинг. Това би заразявало само едната част от малката българска планета. Съзнавам, че Митко е тотална скука. Футболист, художник и скулптор, студент. Вместо чалгамен. Разбирам, че е крайно недостатъчно да знаеш иманата на Елена и Деа. Пълна мъгла. Разбирам, че вече съвсем не хваща ръка повтарянето на една "шведска" история за баща му Иван.

Докато вижте например Божинов. На практика не играе. Не остана католик в Лисабон, който да не се е прекръстил заради този трансфер. Не остана и такъв, който между две кръстения да не си пада по новата му, при това законна жена. А и момичето е бременно. Излиза преди дни някаква "кифла" и разказва как Николета станала Мис не знам си какво със свирки (б.а. - не е свирила на флейта). Сигурно. Вероятно и разказвачката е стояла доста на колене наоколо, за да знае. Както казваше в едни стари времена и Мерилин Монро. От другата страна чалгата допълва бившата на Валери и бившият на Николета. Нещо като суинг, но с много скандали, мръсни гащи и напоено с чалга пространство. Зрелище. Простотия. И простащина. Какво повече да искаш!? Единият от тази четворка по стечение на обстоятелствата стана Футболист на годината. И отсече - Напускам Твенте, искам в голям отбор в Италия или Испания, искам в Милан.

Ще уточня нещо. Митко Бербатов не иска, а играе вече 10 години в два от най-силните шампионати в света, а от 3 в един от най-великите футболни клубове в галактиката. След 5 години в Англия вчера вкара голове №100 и №101. Имам и лоша новина. Ако Господ не му посегне на здравето, то той ще играе в големи клубове, в големи шампионати поне още 5 години. Ще има играчи, които в биографиите си ще се възползват от привилегията да запишат: "играх футбол в епохата на Димитър Бербатов". И не е срамно.

Другото е чалга. И информации в централните новини за едно полувреме, в контрола при загуба от третодивизионен аматьорски тим.

Честита Нова година! И да си догледам концерта, който слушах с възторг, докато пишех... Дания приема председателството на Европейския съюз. За това слушаме и произведения от сънародника на Хамлет, композитора Ханс Кристиан Лумбйе. А иначе в бисовете обожавам "Радецки марш". както знаете, той по традиция е третият, последен.