-
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
-
ВИДЕО: Играчите на Челси раздадоха автографи 
-
Нов допинг скандал! Инна Ефтимова пропуска олимпиадата
-
Пресконференцията на Челси преди финала!
Ден преди старта на подготовката на новака в "А" група Ботев (Враца) за пролетта, разговаряме с нападателния тандем на отбора, който се оформи по съвсем естествен начин през есенния полусезон. Централният нападател Бранимир Костадинов има три попадения в актива си (срещу Славия, Литекс и ЦСКА), а крилото Иван Коконов има гол и асистенция срещу ЦСКА, плюс още две асистенции в други мачове. Това прави около 60 процента с участието на двамата във реализираните от отбора голове в официални мачове.
Двете момчета, които са почти връстници имат много митарстване по други отбори, преди да получат пълно доверие и да започнат да показват един впечатляващ потенциал. Специалистите твърдят, че това е може би най-бързият нападателен тандем в българския футбол. Извън "може би", елементарно засичане на скоростта и на двамата от запис на дистанция и време показва, че и двамата много често преминават границата на 40 км в час. А това е световен стандарт. Момчетата са известни и с голямата си работоспособност и нормално не спират да тормозят противника през всичките 90 минути.
- Попаднахте в един млад отбор, имахте ли притеснения в началото на сезона?
Бранимир: Имаше дотолкова, че отборът нямаше опит в тези сблъсъци. Попаднах в страхотен колектив. Приеха ме бързо и това ме успокои, че нещата няма да са трагични. Пък и в контролите направихме хубави работи и това даде оптимизъм.
Иван: Аз вече бях в отбора и ние започнахме подготовката с много голям ентусиазъм. Дори си мислехме, че няма да са толкова отборите, които ще ни се опрат. Не стана точно така. Но притеснение не съм имал.
- Започнахте много агресивно сезона?
Бранимир: При повечко късмет още в началото можехме да разплачем някои с претенции, но не се получи. Треньорът Сашо Ангелов изискваше това, но се получаваше асинхрон в защита и получавахме леки голове. И ние ги получавахме, не защото защитниците ни не знаят какво да правят, а защото не бяхме още готови, като отбор да работим заедно и в двете фази на играта.
Иван: Така беше. Сякаш бяхме малко наивни. В никакъв случай по-слаби. Имам предвид мачовете със Славия и Левски например.
- То с Левски имаше и други ваши "приятели", на които скоростта ви не се нравеше.
Бранимир: Минало, заминало.
Иван: Само можем да гадаем, ако не ни бяха спрели и двамата с несъществуващи засади при 0:0 какво щеше да се случи в този мач. Но пък ние сме по-бързи от вятъра (смее се) и на съдиите не им е лесно. Презастраховат се. Направиха го и в други мачове. Срещу ЦСКА също ни спряха по веднъж и двамата без да има засада.
- При Джамбазки затворихте пространствата и не атакувахте наивно. Усетихте ли сигурност?
Бранимир: Очаквах стабилизиране. Атанас Джамбазки е моят първи треньор в Славия и се познаваме много добре. Той е известен с това, че трудно губи.
Иван: Да, станахме по-стабилни, но за сметка на агресивността.
- Видя се много добре, че бързата връзка по земя бе заменена от дълги пасове на защитата. В общи линии халфовете имаха повече работа в защита, отколкото в градивен план. Не мислите ли?
Бранимир: Така излиза, че ние сме писани яйца и ако има някой виновен е другият, а ако нещо добро се е случило сме ние с Иван. Не е така. Да, имаше такъв елемент в играта ни, но пък нека не забравяме, че и ние направихме фрапатни пропуски. Аз ако си бях вкарал всичко щях да съм около върха на стрелците. Това не е тема сега.
Иван: Така е. И аз направих "красиви" пропуски. Може да не ни е било удобно понякога в играта, но и ние все още не сме Барселона. Не значи, че няма да станем.
- Изненадващо ли беше, че след странното напускане на Джамбазки, вие без установен старши треньор направихте страхотна последна третина на есенния полусезон?
Бранимир: Нормално е нещата да си останат в съблекалнята. Но не мога да не ви кажа, че точно тогава ние бяхме най-спокойни. Дори и нещо да не вървеше първото полувреме, на почивката треньорите постъпваха като истински психолози, за да влезем в концентрация, а не да се тюхкаме. Затова не се изненадвам, че направихме добър актив, а можеше и още по-добър.
Иван: Всяка треньорска смяна стресира. Но пък при нас буквално на следващата минута ръководството се срещна с отбора и наистина застанахме като един срещу неочакваното предизвикателство. Знаехме, че до края няма да има нов старши треньор.
- Това ли ви мобилизира така срещу ЦСКА, за да направите мач, който се помни не само във Враца?
Бранимир: Ние като мотивация, като дух, винаги сме си играли така. Обективно ЦСКА има по-добра мощ, имаха шансове, изпуснаха и подарена дузпа. Но в ЦСКА изглежда не разбраха, че няма за какво да винят Адемар или Крачунов, или който и да е в защитата, че сме им вкарали голове. Дори можеше и още. Дали се харесва или не, ние с Иван сме по-бързи от тях. От това, което изиграхме през есента се видя, че са малцина защитниците, които с чиста игра могат да се опрат кой знае колко.
Иван: То е все едно се хвалим, но съм съгласен с Бранко. Гледах мача с ЦСКА на запис и слушах коментара как Адемар грешал. Не е грешал. Правеше всичко както трябва. Но не можеше да ме настигне. При гола на Бранимир, докато аз поемах топката, той вече беше избягал пет метра на Крачунов. Остана един Коце Стоянов и мат.
- Според всички това е най-добрият мач за есента. За вас?
Бранимир: Е, беше най-запомнящ се. Но за мен най-качествената игра направихме следващия кръг срещу Локомотив (Пловдив) през първото полувреме. Просто ги развинтихме. И когато изравниха в последната минута на полувремето ми беше все едно. Бях сигурен, че ще бием. Сами сме си виновни, че изпуснахме този мач. Хубав мач направихме и със Славия. При добра концентрация там щяхме да хвърлим първата бомба.
Иван: Аз ще добавя първите 30 минути срещу Левски и нелошото второ полувреме срещу Левски. В първата третина на мача, сините изобщо не знаеха къде се намират и че срещу тях сме ние, а не Барса. Имаше и други хубави моменти през есента.
- Публиката?
Бранимир: Дори и да сте Меси, ако играете официален мач на празни трибуни, ще започнете да се спъвате в топката. Ботев има най-железната публика. Само бях слушал разкази за едни други времена. Ето, че и днес момчетата са страхотни.
Иван: Виждали сме какво ли не. Но такава публика, която независимо от резултата да те чака извън стадиона и да те окуражава - не съм виждал. Загубил си. Буца ти е заседнала на гърлото, а те те окуражават. Това естрахотно.
- През последния месец се заговори за ваши трансфери. Докъде е истината?
Бранимир: Почти сто процента от българските играчи, като чуят чужбина си мислят, че там има нещо кой знае какво различно и започваш да се къпеш в пари и потъваш в благоденствие. Нека се огледаме. Колко са българите на високо ниво навън? Почти никой не знае какво е чувството да си чужденец. Аз вече имам 5 години зад гърба си. Предупредил съм, че няма да напусна България на всяка цена. Трансферът трябва да ми гарантира развитие. Защото само тогава ще мога да разчитам и на нарастване на доходите си. А не като лятото, след мача срещу Славия. Идват едни превъзбудени от Израел и хайде за ушите. Къде да отидем да платим и до два дни да си пристигнал. Изсмях им се. И те се облещиха. Почнаха да ми правят счетоводство колко получавам тук и колко съм щял там. Аз оставам. Трансферният прозорец е дълъг, но мисля, че ще си остана. Имаше още един клуб от чужбина през декември който се заяви, но и той си тръгна по пътя. Нелош отбор. Парите наистина са десетина пъти повече.
Иван: То около мен беше за евентуалното ми завръщане в Славия, откъдето съм преотстъпен. Доколкото разбирам, оставам в Ботев до лятото и ако новият треньор ни гласува доверие, с Бранко ще създаваме нови проблеми. Иначе нищо друго около мен.
- Като стана дума за Славия, вече е сигурно, че Виктор Дениран прекратява преотстъпването в Ботев и отива в Монтана...
Бранимир: Пожелавам на Виктор пълен успех в Монтана, но не и срещу нас при гостуването ни там. Иначе извън терена си оставаме приятели. Ние сме приятели.
Иван: Да, Вики е наш много добър приятел. Той е много интересен човек, не само играч. Ако съм на терена срещу Монтана, знае че ще има проблеми.
- Идват и нови момчета. Познавате ли се с тях?
Бранимир: Аз не знам кои идват. Само чух разни имена. Лично се познавам с Лъчо Балтанов от младежкия национален отбор. Познавам добре играта на Илия Илиев и се надявам да получим от него липсващия ред в организацията на играта. Но който и да е нов, той е колега. Привлечен е да бъде част от нашия отбор, а не зрител на трибуните.
Иван: И аз познавам играта на Илия Илиев. От другите момчета познавам някои задочно. Срещу някои съм играл. Но нищо извънредно. Стартираме заедно.
- Стандартен въпрос - какво очаквате от втората половина на шампионата?
Бранимир: Всички по-именити отбори в България да идват във Враца, като зовоеватели и да си тръгват разбити. Навън да ни подценяват. Очаквам да имаме голяма увереност и дисциплина, и другите да се чудят какво да ни правят. Ние със сигурност няма да сме "гръмнати", ако някой ще разчита на това.
Иван: А, абсолютно сигурно е, че няма да сме "гръмнати". Защото вече сме "гърмяни". Очаквам да сме една много харесвана изненада. Някои казваха, че Лудогорец играе, като Барса. Симпатични са. Но повярвайте, срещу Локомотив Пловдив първото полувреме и Гуардиола би поспрял да погледа. Така си беше.
- Мислите ли, че от малък отбор, като Ботев, можете да стигнете до нациналните отбори? Най-малко на половината ви домакински, а и не само, мачове имаше хора от щаба на Любо Пенев.
Бранимир: Аз отдавна съм спрял да мисля за това. Научих, че или ще стане, или не. Няма трето решение. Аз си върша работата с пълно влагане, а треньорите да преценят дали това им върши работа. Бил съм национал на всички възрасти до представителния отбор и наистина съм видял всичко. Аз работя.
Иван: А аз мислех, че вече сме национали (смее се). Разбира се, че всичко е възможно. Треньорите преценят. Но през пролетта ще се опитаме да им се набием в очите. Какво, като Ботев не се брои за гранд? Не се знае. Може пък още в подготовката да ни потръгне...
|
