"Спокойно, спокойно, спокойно, граждани! Който е наред само. Не се блъскайте, че ще счупите яйцата! Колко искате? Момент! Чакайте! Вие колко искате? Оооооооооо, 50 яйца!? Спокойно, граждани! Има яйца за всички..."
Спомняте ли си уникалната лента от 1983 година "Господин за един ден" на режисьора Николай Волев по сценарий на Никола Статков. И един неповторим Тодор Колев. Спомняте ли си какво се случи, докато Пурко блееше и "събираше келепира" от голямата сделка. В кошницата влезе един пръч, за да се надигне и да зарупа клонка от прясно отрязана джанка. И отново сиромашия. Без яйца, без блянове, с един пръч и огромна гладна челяд.
Така и не мога да разбера що за семка сме. Стига да е другостранец и сме готови да придакваме на всяка негова щуротия. Та ако ще тя да е по-тъпа от обратното на манарчето (б.а.- така във врачанско наричат брадвичката). Вярно е, че сиромашията винаги ражда илюзии. Било то за добра търговийка с келепир, било за джакпот от тотото. А нямаш фиш да пуснеш.
Започнах така размътено, защото от вчера ми се размъти мисленето от напористата информация за закупуването на Ботев (Враца) от испански инвеститор, "близък до кръговете около Реал Мадрид". Друг е въпросът, че същият инвеститор си пада по Лео Меси.
Врачанско е мой роден край. Но не съм израсъл, нито учил във Враца. Въпреки селския ми корен се сещам, че когато на около 15 започнах да се бръсна, баща ми не ми подаде мотиката, а ме прати да си купя ножче (помня струваше 18 стотинки) и метална самобръсначка. Върнах се, сложих едно "Каро" на четката (б.а. - "Каро" беше българска паста за бръснене) и изпълних ритуала. Спомням си също, че доматите най-напред ги беряхме от колците, а след това ги нарязвахме, освен ако от бързане не засмучеш някой зеленчук цял, преди да побегнеш към улицата да риташ с приятели.
Та цялата работа ми прилича на бръснене с мотика. Няма такъв филм в договарянето. Разпъване на "ластици" по рейтингови медии, флиртуване с феновете в Интернет, с видимо подценяване на тяхната интелигентност, всяване на смут ден преди началото на подготовката. Евтини изцепки за суперселекция през лятото с аржентински съветници и ТОП 4 в България следващата година...
Най-напред ТОП 4 не е Англия. По правило четвъртият гледа евротурнирите по телевизията. От една страна. От друга аржентинци във Враца биха били полезни, ако успеят да докарат някой турист, включително от Испания, да разгледа пещерата "Леденика" или пък през зимата да покара ски на "Пършевица". Само 9 евро е влекът за цял ден.
Защото никой от тези с "ластиците" не знае не само особеностите на "руския национален риболов", но особеностите на "българския национален футболен шампионат".
Подобно поведение - едно към едно, наблюдавахме в другия Ботев. От Пловдив. Там бяха италианци. Там също имаше едни велики представители на бизнеса и импресарските среди. Дойдоха безработни звезди, които със заплатата за безработни изкъртиха известен местен клуб. Няма как да не помним още звезди като Мануеле (Леле) Морини. Впрочем, той не беше лош футболист, но го запомнихме повече с еротичните танци в клуба. Да не говорим за неповторимия пич Енрико Пичони. Тоя пък дори си татуира емблемата на клуба на рамото, докато стоеше със запор и без документи поради дългове. Такъв треньор другият Ботев не е имал. Ама никога. И няма да има. Е, това струва на клуба отпътуване в Областната група. Добре, че направи "партия" с друг, та поне започна във "В". И сега се бори мощно за завръщане. С банка зад гърба си. И с много предани фенове. Досущ като във Враца.
Изразявам съмнение за "испанските" намерения, защото разбирам нещо от договаряне и сделки. Вероятно именно, защото не съм се бръснал никога с мотика. Тази пискливост е забранена.
От друга страна, т.нар. Общински футболен клуб е търговско дружество по смисъла на Търговския закон и по силата на изискванията на Закона за спорта, отнасящи се за професионалните клубове. И те го знаят отлично.
Това не е Едноличен търговец, който днес продава дъвки и утре може да ти хариже и фирма и стока за ден. Има прекалено много изисквания и процедури, за да се стартират преговорите, да не говорим да се финализира сделката. А слушам щуротии за готовност от следващата седмица да има нов треньор, вкарването завършена управленска структура с готови кадри, обезпечаване и т.н., и т.н.
Според представящият се за купувач, то имало пълна готовност до последния детайл. Позволявам си да се усъмня. Испания се тресе с 21 процента безработица. Опитва се да разкара бедните български гастарбайтери заради своите си хора без хляб. И хоп идват някакви иберийци в най-бедния край на Европа. И замерят измъченото съзнание с някакви милиони. А вече живяхме пирамидите, фараоните и всякакви други.
Страхувам се, че подобен подход може да се окаже в ролята на пръча от "Господин за един ден". Да счупи яйцата. А Ботев (Враца) е все още тънкокоро и небоядисано в пошлост яйце.
От точните или неточни действия на овластените в Града на ботевата слава, предстои да перифразирам или не великият Иван Вазов: Бедни, бедни Ботев! Защо се върна в "А" група? (б.а.- перифраза на : "„Бедни,бедни Македонски!Защо не умря при Гредетин?” от "Немили-недраги").


