Една лудогорска Мечка ми смачка фасона

Като изключим януарският клинч, денят си почна супер. Закуска, кафе, приятели на "Армията". Други мои приятели показаха как се прави. И дариха децата от ДЮШ-а на ЦСКА. Момчетата от Чикаго.

Спас (б.а.-Джевизов) беше събрал стотици деца и родители да им каже, че слага край на простотиите и че има смисъл да си от ЦСКА, да тренираш в ЦСКА, да играеш в ЦСКА.

Изобщо, цветен ден.

След обед проследих мача на Левски с Агиа Напа. Нямах време да видя дали сините са играли срещу първия, втория, или не знам кой състав на момчетата от кипърското градче. Но ме хвана големият кеф. Близнаците вкараха по един гол, Вутов мушна и той. Повярвайте ми, мен заклетия цеденевист ме хвана страхотна вълна от удоволствие, защото знам колко вътък има в тези детиняци.

Карах си в добро настроение колата и чух, че моят приятел Кокала (б.а.-Емил Велев), разкарал Беконо(в) и някакъв си прибалтийски вратар и имало голяма вероятност да вземе Караджов или Петков. Ами разбира се. Кой да вземе!? Някой гелосан и сецнат в кръста датчанин ли? Май германец дошъл сега, но кой знае...

Към пет и нещо вечерта обаче бях смачкан. Фасонът ми отиде. Душата ми стана на паздер, както биха казали моите земляци. Стана паздер, защото чух, че Лудогорец е подписал с младежкия национал Георги Костадинов-Мечката.

Макар да броя Иво Петев сред приятелите си, не такива чувства ме застигат, когато стане реч за Лудогорец. Дори много напротив.

Мечката знае, че той е "чичин". И е на чичи слабост. И че чичо му Петьо иска в Ливърпул да го види. Ей така за кеф. Но тази новина ми спаружи деня. Тази новина ми направи скоча, който заблизвам на джанков паток.

И защо? Или перке, както вероятно вече е много модерно да се говори в ЦСКА.

Защото като презобени папагали всеки божи ден редим име върху име от какви ли не националности. Мамаду дошъл там. Какаду на проби еди къде си. Сисоко пристига. Мишоко си тръгва.

А ей това момче - Георги Костадинов-Мечката, беше свободен агент и ние се правехме на ощипани моми, сякаш не е жив. За непросветените, повтарящи невъзможните имена на Фабрини, Паскуале, Дубе, Пинто, Пунто, Арш и Марш ще кажа, че това момче спря часовниците на шотландците в Шотландия в младежката квалификация. Онези може да са най-големите рендета на планетата, но от дефанзивни халфове разбират. Спомнете си, че и в Юнайтед един е шотландец точно там. И те го признаха. Играч на мача дори.

Някой изобщо спомня ли си как това момче игра в другите мачове. Сигурен съм, че са малцина. А той е класа. Класа, която игра гладна в Поморие. Класа, която не бе зачетена в неговия Черноморец от Бургас . Там са интернационалисти. Класа, която не съществува за ЦСКА. За там е Абдулвахид Сисоко (б.а.- как ще го каже Пената не знам),  играл в някой и друг мач в Троа и гледал мачове на Удинезе. Щял да дойде италианският младежки национал Диего Фабрини. Мамма миа! Не го вярвам. Но вече е ясно, че за български младежки национал място няма. Няма в Левски. Няма в Литекс. Важно е да дойде някой Ненем. Наш не щем.

В този късен за деня коментар се обзалагам, че ако това момче е здраво, само до година всички ще си ръфат месата заради високомерие и глупост.

Браво на Петев! На Ивайло Петев!

Успех, Мечка! Покажи им, чичин, кой гази земята и кой пее канцонети, шансони и футболна чалга!

Някой трябва да даде тон на българчетата. Защо да не си ти!?