Виждали ли сте сянката на Бербатов?

Снощи в известно шоу бе направена плоска шега с Димитър Бербатов. Жегнах се. В общи линии ставаше дума, че сянката на Митко нощно време не може да уплаши дори дете.

На 30 януари централният нападател на Манчестър Юнайтед навършва 31 години. Уточнявам неслучайно.

Ако попитате сценаристите нещо за легендарни имена като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов и т.н. от онова уникално поколение, то те вероятно ще ви напишат нова "Ода на радостта". И то заради особеностите на националния характер. Винаги ни е вярно второто решение, след като се е "обърнала колата" и по ген сме късопаметни.

Защото ето какво се случва с някои наши заслужили легенди (казвам го напълно сериозно и с признание) през 1998 година.  До колкото си спомням тогава участвахме за последен път на финали на световно първенство.

През януари 1998-а на Стоичков предстои да стане на 32 след месец, на Емил Костадинов предстои да стане на 31 чак през август. Трифон Иванов е на 32. На тази възраст те са никъде. Взехме ги в ЦСКА, за да могат да играят и да се подготвят за финалите във Франция. Казвам взехме, защото бях част от този екип на "Армията" тогава.

По това време Йордан Лечков все още е на 30-годишна възраст. Едва през юли става на 31. Беше направил едни ходове с Бешикташ и по всичко личеше, че няма да може да играе футбол. В първите дни на март Емил Данчев и аз отпътувахме за Истанбул да помогнем. Ще оставя настрани, че тогава бяхме без визи, а беше визово време с Турция. Без или с въпросния стикер, в 21 часа ние бяхме заедно с президента на Бешикташ, елитният и образован 40-годишен Сердар Бей (Сердар Бирлиги) в изискан ресторант в Истанбул. Много ни помагаше на място българският консул Кирил Момчилов. Много видял и преживял човек. Не успяхме. Беше задача без решение точно в този момент. И Лечков не игра на световното. Беше леко над 30.

Любо Пенев беше точно на 31. Щеше да стане на 32 едва на 31 август. Централен нападател. Топ клас. Но играе вече в Компостела, оставил славните времена във Валенсия и Атлетико (Мадрид). И вкарва.

Няма да продължа с имената на някои от значително по-старите или значително по-младите от споменатите български футболни герои на първо място, защото сравнението с Бербатов би стояло нелепо, а от друга клубовете, за които са се състезавали, са като от окръжна група в сравнение с Манчестър Юнайтед. И правя уговорка, пропускам Балъков умишлено. Той излезе от общите правила и направи друго развитие. Основно след 28-ата си година.

И така се връщам на началото. Някога беше лесно да заплюем някого от онези четвъртите, защото бяха много. Питам сега - кой е след Бербатов? И що за нелепици говорим за него. Остава в Манчестър Юнайтед. За ужас на другите, вкарва много за малко време. Но дори и да не остане там и ако той желае, то веднага ще попадне в пореден голям клуб. Въпреки възрастта.

Едно е футболисти да си подмятат и да се наричат лузъри помежду си, съвсем друго е хора с високо ниво на претенция за интелигeнтност и свръх образованост да не могат да отсеят зърното от плявата. Да не могат да оценят, че идолите на децата в този спорт са на изчезване. И отговорни са не само хората, пряко ангажирани с тази велика игра.

Българските футболисти обичат чалга, но ние не говорим за чалга. Освен ако не искаме да родим чалга...

Оставете сянката на Митко на спокойствие! Вие виждали ли сте я?