Заглавието "Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки", чело на вестник "7 дни спорт", отключи почти отвратителна вълна на лицемерие. И тази вълна по никакъв начин все още не бива осъждана или подкрепена от професионалното сдружение на спортните журналисти. Пламъкът се разгаря, зима е. Сеирджиите просто се греят.
Хелзински комитет, някаква организация на европейските журналисти, че вчера и Омбудсманът Константин Пенчев, човек, грозноват по външност, но чист и красив по честност, прати заглавието в газетата на прокуратурата. Заради двете чернилки.
Явиха се ударни писания на тежката конкуренция, които припомниха осъдителната и здрава връзка на "7 дни спорт" с Михаил Чорни. Сега е моментът.
Ще добавя, че вестникът тръгна малко неподготвен, но ударно, непосредствено преди зимната Олимпиада в Лилехамер през 1994 година. Лично се шокирах. Защото бях почти готов с концепция за нов спортен вестник, която да предложа на Тошо Тошев. Тогава работех в "Труд". Нишата беше свободна. Проектът бях дал на трима-четирима за мнение. Не мога да се отърва от мисълта, че нещо ми беше откраднато. Дори работното име беше "Спорт 7". Концептуално почти ме повтаря. Видимо тръгна, за да изпревари нещо. Използва умно старта на Олимпиадата.
От друга страна се успокоявах в годините, че все пак Юлий Москов бе част от екипа, дал на младия пазар революционната за времето концепция на "24 часа". Беше шеф на спортния отдел. Такъв или онакъв, той е човек със замах. Бил високо, намерил е начин да привлече парите на Чорни. Като съм бил калпав, ще хвърлям чорен труд за чорни гологани.
Нотката на лична враждебност към "7 дни спорт" умря вчера. И не защото някой ми е пуснал от Израел банков превод с дарение за моята фондация. Не! Причината бе именно действието на уважаемия (б.а.-без грам лицемерие) Омбудсман Константин Пенчев.
Защото изпитвам извънредно тежко съмнение, че "съвестните граждани", сезирали Хелзинския комитет, колегията на европейските журналисти и накрая господин Пенчев, са виждали скоро сергия или будка за вестници.
Шокиращото шоу е там, господа! Заглавие с две чернилки ще ви се стори като нежна реклама на марка африканско кафе. Там е клоака. Жълтото вони в кафяво. Но никой не се обижда от това. Виж заглавието в спортен вестник - О, Боже! Ще стигнем и до Господ.
Тази "будна" съвест не е раждана през 89-а. Тази "съвест" е на моите и над моите години. И се питам, къде беше да ме защити, когато ме обявиха за живковист на 27-годишна възраст заради коментар, че партия на етническа основа е противоконституционна. От Привременния Устав, през Търновската конституция, Димитровската, минете през 71-ва и последната. Май излязох прав. Или пък когато спирахме рупорите на джамията в центъра. Къде са били, когато са крали и трупали? Само преди няколко дни чух, че президентът Петър Стоянов споделил на Валерия Велева, че в СДС са се хванали за гушите не защото се борят с корупцията, а защото едни имат повече от другите. Къде бяха, когато Юзеирови провокираха и провокират националното смирение? Колко жалби пуснаха за един с бяла коса и черно яке пискливец? И не е ли обидно за човека неговото поведение в българския Парламент. Къде бяха те?
Къде са съвестните граждани и смирени миряни, когато научиха преди дни, че 11 митрополити са били хора на политическото разузнаване. Надолу под тях сигурно е батальон. За мен си е съвсем логично, но къде е днешната "съвест"?
Къде са правоверните като научиха, че техните имами също са били хора на Шесто? Къде са? Къде са?
Ще ми противоречите ли, ако ви кажа, че авторите на понятието роми, вместо цигани, наричат същите помежду си мангали. Че същите цигани стигнаха до умопомрачителни нива на неграмотност. При тези до 20-годишна възраст, според някои над 80 процента. А правото на образование? Ало, гражданската съвест!? И разните там комитети!? Че същите "ВИП" помежду си на кафе и моабет за кеф по никакъв начин не говорят за африканци, а за печки...
Но е важно днес да ударим "7 дни спорт". Там няма професионална гилдия и ще бъде лесно. Януари е. Нещо трябва да се запише като мероприятие. Иначе как?
Жълтите вестници да забиват в простотия. С тях е прекалено сложно. А всъщност е много просто. Модерната вълна вече все по-рядко купува печатни издания. Има си Интернет, вече сме глобални. И златната мина остава за жълтите. Със зрелища. Какво като са нарушени граждански права? Какво, като е пълно с лъжи? Какво, като хора с достоен труд са унизени? "Гражданската съвест" там е единна - хак да им е!
Не знам защо, но през последните месец-два съм облян от лицемерие. Сякаш всичко започна по време на постите за Рождество. Беше една събота и в шест вечерта със съпругата ми влязохме в голям софийски храм. Не съм вярващ, но не съм и безбожник. Отново, заради лицемерието, не съм се кръщавал.
И попаднахме на някаква празнична служба. Влезе духовник с огромно наметало, което се придържаше отзад от някакви новобранци. На раменете си този църковен големец имаше знаци, които на човек с изкривено съзнание, като мен, приличаха на пагони. И баби, и столични "дупета" минаха да му целуват ръка. Изпълниха разни ритуали. Гледах с интерес и намигах на гледащия ме дружелюбно отсреща Свети Петър. Сигурно, защото сме адаши. Накрая същият с "пагоните" тръгна да размахва кандило из храма и миряните, за да гони злото. Наведоха се всички. Аз го фиксирах в очите и той мен. Не мигнахме през очилата си. Не се наведох, не му целунах ръка. Но и той не ми даде знак на духовен човек. Още преди скандалите от тези дни си помислих, че може и да сме от една школа. Макар аз да не съм имал нищо общо с контраразузнаването. Да не говорим за политическото. Така де.
Ще бъда пълен лицемер, ако ви кажа, че не съм бил расист. Бях. Някога в България се обучаваха курсанти от африкански държави. Когато срещнех един от Мозамбик, винаги изпитвах порив да го уцеля в "десетката". И така няколко години. Вече бяхме четвърти курс. Събраха ни за едни полеви занятия точно с тези от Мозамбик. Ние осем със специална подготовка, те шест със специална подготовка.
Камионът тръгна, а в каросерията беше някак неловко. Ние не знаехме какво да направим, те не знаеха как ще ги приемем. Реших да го ударя на майтап с един от тях, който се беше алкохолизирал и го наказваха през ден пред строя от няколко хиляди курсанти. Те живнаха. Оказа се, че този, дето съм искал да набия, им е старши и вече има едно висше образование и е доста по-голям от нас. Научих още, че са си същите сиромаси като нас и нямат дори една "Арда" с филтър да си вземат. От дума на дума се сприятелихме. Бяхме осигурили телевизор и генератор, защото имаше приятелски мач Дания-България. Завихме ги с български знамена, пяха българския химн. Добри момчета. Тази една седмица ми обърна мисленето. Защото точно тези от Мозамбик просто имаха друг цвят на кожата. Нищо повече. Бяха много свестни момчета. И ние не ги превъзхождахме в нищо. Може би само по самочувствие.
Днес всичко, което се случва със "7 дни спорт", е демонстрация на лицемерно самочувствие на лицемерни борци с расизма. Не вярвам точно на показната "гражданската съвест". Защото, ако не беше показна, щяха да направят всичко, без да го огласяват в медиите и да се легитимират за поборници.
Но вярвам, че трябва да осъдим вестник "7 дни спорт" заради нелепото и подчертано непрофесионално заглавие. Но трижди повече вярвам, че на вестници като "7 дни спорт", "Меридиан мач" и "Тема Спорт" трябва да премитаме за челно място на сергиите и будките. Защото ако те не оцелеят, изходът е само един - "Жълт спорт", "Жълт мач", "Жълта спортна тема" и т.н, и т.н. Старая се да не бъда лицемер и ще кажа, че такава перспектива не ми харесва.
За някои лицемерието е част от дипломацията. Не си падам по дипломацията в жълто!
