Присо: Учих футбол бос край гробището

Нджонго Присо е новата перла в селекцията на ЦСКА. Но по никакъв начин не се прави на по-голям от останалите. Тих и спокоен, той знае откъде е тръгнал. Принуден беше още от първия ден в България да слуша, че е лъжец. Не бил на 23 години, а на много повече. В лагера на “червените” дори подхванаха шегата, наричайки го Бащата. Но Присо нито се сърди, нито бяга от въпроса за годините. Напротив - вярва, че е роден под щастлива звезда - навръх 24 декември. Досегашната му европейска кариера е минала през два отбора - Ла Валета и АЕК (Ларнака). И че ЦСКА е третата стъпка, която ще го вкара в националния отбор на Камерун. Там, където е тронът на Роже Мила, а в него сега седи Самуел Ето'о.  Публикуваме интервю на Боян Бойчев, специален пратеник на вестник "Труд" в лагера на ЦСКА с Джонго Присо.

- Какво беше първото нещо, което направихте, когато чухте за ЦСКА?
- Зарадвах се. Бях чувал ЦСКА и знаех, че е един от най-големите клубове в България. Веднага седнах на компютъра, за да видя по-подробно за какво става дума. Разгледах мачовете. ЦСКА играе всяка година в европейските турнири. Това означаваше едно - правя голяма крачка напред в кариерата си.

- Колко време обмисляхте дали да подпишете договора?
- Бих нарекъл офертата новогодишен подарък. Дойде между Коледа и Нова година. Агентът ми ме информира и започна да работи по трансфера. Със сигурност преговорите продължиха около месец.

- Какво знаехте за България досега?
- Признавам си - нямах добра информация. Най-важното за мен е равнището на първенството. Говорих с бразилеца Маркиньос, който сега е в Анортозис, но е бил доста години в ЦСКА. Каза ми, че шампионатът не е много силен, но отборът на ЦСКА е символът на футбола в България.

- Какви са впечатленията ви от ЦСКА след първите две седмици с отбора?
- Атмосферата е добра. Абсолютно всички се отнасят много дружелюбно, карат ме да се чувствам част от колектива. Все едно съм тук не две седмици, а две години. Шегуват се с мен, аз не им оставам длъжен. Прекарваме хубаво време. Видно е, че ЦСКА има добър отбор. Остава да се научим да играем по-концентрирано. Затова са контролите. Когато футболистите имат характер като един, става по-лесно.

- Какъв футбол ви допада най-много?
- Аз съм нападател и няма как да кажа, че харесвам защитния футбол. Когато атакуваш повече, вкарваш повече голове. Важно е да държиш топката, а не да я гониш след съперника.

- Коя е любимата ви позиция на терена?
- Играл съм и като нападател, но истинската ми позиция е на крилото. Без значение от коя страна. Силният ми крак е десният, но и лявото крило не е проблем за мен.

- В Малта сте вкарали много голове, а в Кипър - само два. На какво се дължи това?
- Всичко зависеше от поста ми. В Ла Валета играех като типичен № 10. Точно зад нападателя. Затова вкарвах в почти всеки мач. В АЕК (Ларнака) ме поставиха на любимата позиция на крилото. Непрекъснато трябваше да центрирам. Важното е отборът ми да победи, а не дали Присо е вкарал гол. Предпочитам да дам последния пас и накрая да сме спечелили трите точки. Кому ще е хубаво, ако Присо е вкарал два гола, а тимът е паднал с 2:3?

- Какво знаете за българския футбол?
- По целия свят познават Христо Стоичков. Феноменален футболист. В английската лига играе един изключителен халф. Как му беше името...

- Петров
- Да, Стилиян Петров. Капитанът на Астън Вила”. Впечатлява ме неговият дух. Естествено, знам Бербатов. В Кипър играх срещу друг силен българин - Станислав Ангелов. Комплексен футболист е.

- Футболът се бори срещу расизма. Били ли сте жертва на расизъм?
- Не само съм бил. Много пъти съм бил! Чувствам се много зле. Все пак сме 2012 година и светът не трябва да позволява да се случва всичко това. Срам ме е, че съм човек. В Кипър непрекъснато ме обиждаха - и съперници, и фенове. Дори понякога нервите ми не издържаха и реагирах остро. И разбрах, че няма справедливост. Винаги съм в губещата позиция. Веднъж един ме обиди толкова много, че се обърнах и го ритнах. В крайна сметка наказаха само мен...

- Очаквате ли същото и в България?
- Чувал съм за случаи на расизъм и в българския футбол. Дори един съвсем пресен - когато ваши фенове са обиждали национали на Англия в европейска квалификация. Лудост е! Тези хора знаят ли какво правят? Това не са фенове. Това са някакви личности, които отиват на стадиона да създават проблеми.

- Коя е най-голямата обида, която сте изпитвали?
- Когато Кипърската федерация ме глоби с 10 000 евро, защото се противопоставих на расизма. Аз бях и жертвата, и виновникът.

- А кога сте се чувствали най-добре?
- Когато с АЕК влязохме в групите на Лига Европа. Играх във всички шест мача. Направихме ремита с Шалке, Стяуа, Макаби. До последния момент можехме да се класираме за елиминациите.

- Как се празнува рожден ден на 24 декември?
- За мен този ден е чудо. Всеки път се моля да не свършва. Съдбата е казала, че трябва да празнувам, когато празнуват милиони по света. А последния 24 декември в ръцете си държах най-хубавия подарък - шестмесечната ми дъщеря Мирей.

- Как се става футболист в Камерун?
- Футболът в родината ми е религия. И не само в Камерун, а във всички африкански държави. Животът е изключително тежък и това е шансът на малките момчета. У нас футбол се учи на улицата. Като дете играех бос на улицата до гробището. Няма терени, няма нищо. Само една скъсана топка, в която е мечтата за по-хубав живот. С помощта на правителството се развиват доста футболни академии и става по-лесно. Учиш два часа, а през останалото време ираеш футбол. И не плащаш. Защото за мнозина това е непосилно.

- Кое е най-хубавото нещо в Камерун?
- Националният отбор.

- Кой е по-популярен - Роже Мила или Самуел Ето'о?
- О, няма съмнение - Мила. Благодарение на него всички знаят Камерун. Всички знаят Африка. Сега той е министър на спорта. Разбира се, камерунците много обичат и Ето'о. Горди са, че е камерунец. Но кралят на Камерун и Африка е Мила.

- Как гледате турнира за Купата на африканските нации без Камерун?
- Не ми е приятно, но гледам мачовете. Кот д'Ивоар е големият гранд на Африка в момента. Изключително много качество е събрано в техния отбор. Дрогба, братятя Туре, Жервиньо, Калу... Всички играят в големи отбори. А на мен ми е мъчно, защото Камерун е бил винаги гранд на Африка. Но сега не сме организирани добре. Федерацията създаде конфликти, не позволи да се играе нормален футбол. Това е проблем за всички държави. При много високи температури и влажност, при лоши терени няма как да има качество. А нашите футболисти не започват да играят направо в Челси или Арсенал. Трябва да се научат първо у дома.

-Били ли сте национал?
- Да, във всички младежки формации. Надявам се ЦСКА да сбъдне мечтата ми и да ме направи национал на Камерун.

- Възможно ли е Африка да излъчи световен шампион?
- Не сме готови за това. Прекалено много стъпки трябва да извървим.

- С какво тъмнокожите футболисти са по-силни от белите?
- Много са силни, бързи и вярват в шанса си. Тъмнокожите имат по-силен характер, не приемат загубите и по-бързо се развиват.

- Когато ви представяха в България, много хора казаха, че сте по-възрастен, отколкото се представяте. Какво ще им отговорите?
- Какво да им отговоря? Да обяснявам на колко години съм? Съжалявам, няма да стане. На всички тези, които се съмняват, препоръчвам да ме видят на терена. И след това да ме преценяват.