Юристите на ЦСКА изръфаха без жал БФС

Публикувано на: 16.02.2012 17:49

Автор: Проспорт.бг

©Официален сайт на ЦСКА
Борис Колев
Юристите на ЦСКА излязоха със специално становище по повод жалбата на БФС до Арбитражния съд за наказанията на  тримата играчи. Този път Василев и Колев са били строго професионални, без популярни тълкувания за по-недоучили. Материята е тежка за "преглъщане", но пък сме в навечерието на уикенда и заинтересованата страна ще има време да чете и препрочита по абзац-два на денонощие. С малко повече суха храна и някой по-умен наоколо - може и да се справи.

И така. Ето становището на младите корифеи в областта на спортното право :


Във връзка с обжалваните санкции на футболистите на ПФК ЦСКА ЕАД Костадин Стоянов, Тодор Янчев и Румен Трифонов от страна на БФС, както и разразилата се дискусия за това кой е наказващият орган – БОК или БФС, юристите, които представляваме тримата футболисти по този казус, бихме искали да изложим пред обществеността нашето становище като представители на заинтересована страна.                                                                                                       

Член 19, ал.1, т.9 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) оправомощава спортните федерации, получили спортна лицензия да санкционират спортисти, допуснали употреба на допингови средства в тренировъчната и спортно-състезателната дейност. Член 67 от ЗФВС уточнява, че „За употреба на забранени средства, която е установена от Антидопинговия център, провиненият състезател се наказва от съответната спортна федерация съгласно Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност, разпоредбите на Световната антидопингова агенция, Международния олимпийски комитет и съответната международна федерация.” Следователно, има препращане към Наредбата, която определя начина, по който уличения спортист следва да бъде наказан.
                                                                                                                                                                          
Наредбата постановява създаването на Дисциплинарна комисия към БОК, която е компетентна съгласно чл.55, ал.3 да определя вида и размера на наказанията за извършените нарушения на антидопинговите правила. След като тази комисия определи вида и размера на наказанията, спортната федерация, т.е. БФС, е длъжна да ги наложи така, както са определени. Тук вече идва страхотното противоречие, което нас ни изненадва. БФС, без да е наложил формално санкциите, определени от Дисциплинарната комисия, обжалва решението й точно в частта му за определяне на размера на санкциите. Решението на Дисциплинарната комисия за определяне на вида и размера на наказанията изобщо не подлежи на обжалване съгласно Наредбата – на такова подлежи крайният акт, с който санкциите са наложени, който е на спортната федерация, т.е. на БФС. Член 60, ал.3, т.2. от Наредбата казва, че на обжалване подлежат решенията на лицензираните спортни организации за налагане на санкции за нарушение на антидопинговите правила. Очевидно е, че БФС няма как да обжалва собствения си акт за налагане на санкции, а и такъв към днешна дата все още няма.                                                                                                        

Ние сме искрено учудени какво точно е обжалвал БФС тогава. Единственото решение на Дисциплинарната комисия на БОК, което можеше да се обжалва до 15 февруари е това за наличието на извършено нарушение на антидопинговите правила. Може би БФС твърди, че такова нарушение няма? Явно в БФС липсва координация между различните административни звена, която води до тази изключително комична ситуация.
                                                                                                                                                          
Бихме искали да поясним, че горните разяснения нямат за цел избягване на евентуално обжалване на наказанията, а единствено то да бъде извършено в предписаните от закона случаи и форма и от оправомощените за това органи и лица по предвидения за това ред.
                                                                                              
Ние не се страхуваме от обжалване на наказанията и сме готови да преминем през всякакви инстанции, за да защитим футболистите, за които сме убедени, че нямат никаква вина. В същото време разбираме съмненията на другите клубове и обществото като цяло дали наложените наказания са адекватни и дали не компрометират борбата срещу допинга в българския спорт. Затова ще дадем само един пример, който е от родината на футбола – Великобритания. Футболистът от шотландското първенство Саймън Менсинг е бил наказан с лишаване от право да се състезава за период от 1 (един) месец поради наличие на метилхексанамин в пробата си. Същият е приел веществото чрез хранителната добавка Jack3d, на чиято опаковка метилхексанаминът е означен като диметиламиламин, а в скоби е посочено наименованието гераниум. Състезателят се е бил допитал до двама търговци на дребно и до треньора на отбора си, които са го уверили, че няма проблем с веществата в добавката. Решението за едномесечното наказание е взето от Комисията Анти-допинг на Обединеното кралство преди близо година и към момента няма никакви сведения да е било обжалвано от УАДА или ФИФА пред Спортния арбитражен съд в Лозана.
                                                                                               
В конкретния случай с тримата футболисти на ЦСКА абсолютно същата грешка е допусната от лекаря, за когото, като длъжностно лице, са предвидени значително по-тежки наказания. Съгласно Наредбата минималното такова е 4 години лишаване от право да практикува в областта на спорта. Грешката на лекаря може да доведе до въпроси като нивото на професионализъм във футбола и степента на познаване на антидопинговите правила от клубните лекари, но това не променя факта, че се касае за грешка. В същото време това е лекар, който е от 10 години в „професионалния” футбол и никой в ЦСКА не е могъл обективно да предположи, че може да се достигне до такава нелепа грешка, от която да пострадат напълно невинни състезатели, а и репутацията на клуба.
                                                                                              
Накрая искаме да уточним, че наказанията за метилхексанамин могат да достигнат до тези минимални размери, защото това вещество е специфична субстанция. В забранителния списък на УАДА има различни категории вещества – анаболни стероиди, други анаболни агенти, пептидни хормони и някои стимуланти, които са определени като неспецифични субстанции. При наличие на такива вещества наказанието е две години и може да се намали само при изключителни обстоятелства. Случаят с Контадор касае точно такова вещество и затова не е редно да бъде цитиран като пример. Футболистите на кипърския АПОП, където треньор беше Едуард Ераносян, също бяха употребили стероиди и въпреки това наказанията им бяха по една година. При специфичните субстанции, каквато е метилхексанаминът, тези наказания могат да бъдат по-ниски при доказване на липса на вина у състезателите, което се демонстрира и от дадения пример със Саймън Менсинг, както и от примерите с Якуб Въвржиняк (полски футболист на Панатинайкос, наказан от Спортния арбитражен съд в Лозана за метилхексанамин с лишаване от право да се състезава за 3 месеца), Коло Туре, ръгбиста Кърт Фого и много други.   

                                                                                                                                                                                                 
Радостин Василев, Борис Колев