Още малко за Митата и Кучето

Публикувано на: 27.02.2012 21:36

Автор: Проспорт.бг

©Емил Маджаров
Димитър Якимов
Напълно съм съгласен с колегата Георги Атанасов, че интервюто на Жоро Банов с легендарния Димитър Якимов е по-важно събитие, отколкото случващото се в българския футбол в паузата между двата полусезона. Цитирам статията "На кого пречеше Якимов" не за да оспорвам написаното в нея, а защото тя предлага много интересна тема, която съвсем не се затваря с въпросите около виртуоза на Септември и ЦСКА. Специално за Митата научих от по-големите в нашата синьо-бяла махала, че е изключителен футболист и тази аксиома не подлежеше на спорове и обструкции. Самият аз съм бил на доста мачове с негово участие, но какво ли разбира от играта едно 9-10 годишно момче, което гледа, но не вижда? Като журналист, посветен в известен смисъл и на нашата футболна история и статистика, мога само да кажа, че анкетата за най-добър българин щеше да бъде по-завършена, ако Якимов присъстваше като номер 1.

Със сигурност от 1961 до 1971 той поне в три години е показал спортнотехнически аргументи, за да бъде победител в допитването. Ала нека погледнем кои са избирани в този период: 1961 - Георги Найденов (ЦСКА), 1962 - Иван Колев (ЦСКА), 1963 и 1966 - Александър Шаламанов (Славия), 1964 - Никола Котков (Локо Сф), 1965 - Георги Аспарухов (Левски), 1967 и 1971 - Димитър Пенев (ЦСКА), 1968 - Симеон Симеонов (Славия), 1969 - Христо Бонев (Локо Пд), 1970 - Стефан Аладжов (Левски). Всички без последния в списъка са великани на българския футбол, с реални постижения през съответната година. А за Теко, както го наричаха галено привържениците на сините, съм длъжен да отворя скоба. Ляв краен бранител с отличен шпагат, забележителна работоспособност и чистота при отнемането на топката, спортсмен и дългогодишен национал. През 1970 (а тя не е от най-успешните в кариерата на Якимов) защитникът Аладжов е шампион и носител на Купата и участник на СП в Мексико.

Имало ли е директива Митата да не бъде избиран за №1 заради по-свободния си начин на живот? На това могат да отговорят единствено гласувалите тогава журналисти. Познавам лично повечето от тях, с някои съм работил във вестникарството и не вярвам, че против убеждението си биха толерирали подобно подсказване. Пък и Колев, Котков и Бонев са последните, които в онези времена са спазвали общоприетия модел за публично поведение, за да бъдат посочвани за футболист на годината.

В статията си Жоро Атанасов споменава и Георги Денев-Кучето, когато имах щастието да гледам в по-зряла възраст. Примерите не приключват с неговото име. Какво да каже знамето на "Ботев" (Пловдив) Динко Дерменджиев с уникалните 447 мача и 194 гола за първенство, национал, шампион, носител на Купата, изпреварил епохата си, продължила цели 20 години? Къде в анкетата е Чавдар Цветков, най-доброто ляво крило до появата на Христо Стоичков? За реализатори като Петър Жеков, Петко Петков и Наско Сираков също не се намери година, в която да стъпят на върха. Има ли истински ценител на играта, който да отрече, че в периода 1984-1987 Божидар Искренов беше най-яркият български футболист - с титли, купи и голове, придружаващи великолепния му дрибъл? А справедливо ли беше през 1998 шампионът на Германия и основен играч на Кайзерслаутерн - Мариян Христов - да бъде пренебрегнат за сметка на Ивайло Йорданов? Шапки долу пред Ивайло, който се пребори с болестта, но шум преди 14 години не се вдигна, само защото ботевградският гигант се оказа широко скроен и не каза дума срещу избора на вече огъващата се пред корпоративния натиск журналистическа гилдия.

Завършвам тези редове, декларирайки преклонението си пред всички споменати и неспоменати големи български играчи, неуспели по една или друга причина да станат №1. Ако потърсим положителното в тези истории, то е че нашият футбол беше силен, произвеждаше големи майстори и конкуренцията беше такава, че даже един Димитър Якимов остана без това индивидуално отличие.

Забележка: Коментарът е на колегата Асен Спиридонов от Евроспорт за "Тема Спорт", който препечатваме без намеса.