Суперкупата на Европа е дизайнерска дрога

Списание "Форбс" писа миналата година:

1.Карлос Слим ($74 млрд.), телекомуникации

71-годишният мексиканец демонстрира бизнес талант още на 10 години, когато успял да продаде напитки и закуски на собственото си семейство. След като завършва строително инженерство, той основава компания за недвижими имоти и работи като брокер на мексиканската борса. Слим е прочут с умението си да превръща в машина за пари всяка закъсала компания, която е купил.

Огромното му богатство контрастира с начина му на живот. Той живя 40 години в една и съща къща и караше стар мерцедес.

Слим участва в кампании за борба с бедността, неграмотността и лошото здравеопазване в Латинска Америка, а също така подкрепя и спортни проекти за бедни.

2.Бил Гейтс ($56 млрд.), "Майкрософт"

Надушвайки задаващото се начало на компютърната революция, Гейтс напуска "Харвард" през 1975 г., за да основе "Майкрософт" и да преследва идеята си на всяко работно място и във всеки дом да има по един компютър. През 1986 г. "Майкрософт" излиза на борсата и на следващата година 31-годишният Гейтс става първият милиардер, спечелил собственоръчно богатството си...

Достигнатият и капитализиран резултат на интелекта и денонощната работа водят до позиции в класирането. На "Форбс". Не и у нас.

Съвременният български футбол има логика на "обърната пирамида", която се поклащa наопаки на закона за гравитацията и разклаща основата някъде отгоре, където ни учил, ни прост може да види какво се случва.

Пет лева повече, дошли по пътища други, но не и от достигнат резултат и денонощна работа на клубовете, светкавично режат лентата на фабриката за илюзии. Претенция за титла и едно до две отскачания до европейските терени, само за да дадем на света формулата за несъстоятелно развитие. По-точно, за регрес. Какво тук значат някакви си спортно-технически резултати?

Титли, вътрешна статистика и слугинаж. Какво от това? Някаква таблица за класиране. Смели подскоци и препирни в стилистиката на непреходния свищовлия Алеко. Само заради едната снимка пред строя. Не толкова за играчите, колкото за атаманите на нещото. Нещото футболен клуб в България. Не бих си позволил тежък непрофесионализъм, лепвайки квалификацията "професионален" на нещото.

У нас приемаме за аксиома поговорката: "Който плаща, той поръчва музиката!" У нас не е място, където отлични музиканти да изкарват парите. Няма сцена за това. Няма такъв мениджмънт. Такова животно няма. Има футболна чалга. Защото, който плаща не си пада по "Пърпъл", Рейнбоу" , "Ей Си Ди Си", "Ахат", "Щурците"... По Сър Дейвид Гилмор дори.

А там, където футболната къщичка (не онази за пиленцата), е строена със здрави и тежки темели, икономиката на отбори като Манчестър Юнайтед прави милиард и половина паунда оборот годишно. Реал (Мадрид) се преследва с тях като Слим и Гейтс. Редовно провалящият се Арсенал отчете преди няколко дни 50 милиона паунда печалба. Железната германската Бундеслига е в неспирен финансов възход. Не някой отбор. Бундеслигата. От работа германците дори не намериха време да разберат, че имало световна финансова криза. А все нещо не успяват да стигнат до финал. На клубно ниво. Националите им са "друга бира". Пречка им се някаква Барса и разни други "футболни джуджета".

Но ние. Ние само срещу милион и половина годишно включваме в петилетния план на фабриката за илюзии и финал за Суперкупата на Европа.

Ще си позволя финално уточнение. Психологията отдавна има готови решения на някои поведенчески конструкции. И отдавна е дефинирала, че мечтата и илюзията са две коренно различни понятия поради крайния резултат на тяхното съдържание. Но не бива да се забравя, че те са посестрими. Нещо, като дизайнерска дрога. Само с незначителна промяна в молекулната структура.

И опиянението е гарантирано, оглупяването - траен процес.