Не изпитах усещането, че сме жалки

Някои и от вас чрез пощата и чрез форумите ме приканиха да направя спортно-технически коментар на ЦСКА, а не на процесите подготвящи гилотинирането на великия български клуб.

При цялото ми уважение към всички аз съм на мнение, че оцеляването на ЦСКА е магистралната задача. Защото пред очите ми се разпадна онзи ЦСКА, който през 1988 година на олимпидата в Сеул имаше повече медали от най-голямата европейска държава Франция. Подменя се активно армейската идентичност. Обругава се армейския дух и светла история.

Нямах достатъчно наблюдения върху играта, днешното подритване в Бургас не ми е достатъчно основание да ударя по масата и да се правя на последна инстанция.

Съжалявам да го кажа - това не е моят ЦСКА. Дълги години мислех, че сме били лоши управленци по времето на Мултигруп. Днес разбирам, че сме били планетарни в съпоставка с тежката некадърност налегнала оперативното управление на "Армията" днес. След 96-а ние също продавахме, заради липсата на пари, но поне половин година по-рано знаехме кой ще вземем. Правили сме грешки, били сме смешни дори. Но никога не изпитах усещането, че сме жалки.

Но трябва да бъдем честни. БФС се управляваше от класици. И тогава беше синьо, но талибаните бяха изолирано явление.

Толкова.

Сигурен съм, че не бих казал нищо повече, още по-малкото умно от това, което мислите вие за спортно-техническата изява на отбора. За неговото състояние отговорност не носите нито вие, нито аз.

Но се страхувам скоро да не останем само със спомени по форумите и социалните мрежи. Като този, който ни застига след две седмици.

30 (!!!) години след детронирането на действащия европейски шампион Ливърпул.

И тогава беше много студено. Но имахме велик отбор.