Левски опустя, остана без синя душа

“Левски” губи идентичност, призна Тодор Батков през февруари.Имаше предвид нахлуването на чужденци в състава. Срещу Черно море започнаха 7.

Но Левски губи идентичност и извън терена. От декември агитката брои изпод вежди новите назначения. Мегадиректорът Иво Тонев - локомотивец. Новият в управителния съвет Стилиян Шишков - цесекар по душа, майсторил и сайта на “червените”. Маркетинговият директор Милена Модева - спортно училище на ЦСКА. Селекционерът Дончо Донев - тръгнал в сериозния футбол от “Армията”, макар и играл на “Герена”. Шефът на спонсора “ВТБ Кепитъл” Милен Велчев призна, че е цесекар.

Лошо ли е? В подчинените на глобализацията свят и футбол цветът отдавна е на втори, трети или осми план. Водещ е професионализмът, практичният поглед върху делата.

Стилиян Петров е левскар, капитанът на ЦСКА Иван Бандаловски е расъл при “сините”. Примери в двете посоки - безброй. Е и?

Когато накрая пипнеш купата всяко друго чувство бледнее. Затова локомотивец или цесекар трябва да е добре дошъл (или поне “нормално дошъл”) до доказване на некадърност.

Обаче в Левски намаляват левскарите. А това е клуб, в който като всеки гранд от Реал до Цървена звезда само победи не стигат. За щастието в колоса от сой трябват още две неща - красива игра и дух.

Елементарен пример. С очакваната раздяла с футбола на Христо Йовов и възможната продажба на Владимир Гаджев кой ще стане капитан? Сержиньо Грийн? Дарко Тасевски? Не е грях - цветовете на футбола вече са глобални. Такива като Иван Цветков са на изчезване. През лятото ветеранът културно отказа близо два пъти повече пари от ЦСКА, за да сбъдне мечтата си да играе в синьо.

Но ситуацията не е и за хвалене. Защото не отива на Левски да няма едничко свое чедо

в състава за капитан. И да се тутка с месеци, докато шефските рокади докарат някой “син”.

Да, назначиха легендата Кирил Ивков за шеф на школата, но всъщност го преместиха от базата на “Раковски”. И май е ясно, че ще е до лятото.

Легендата Георги Иванов бе преместен на втора линия и изглежда нетипично кротък. Някои дори броят Гонзо само за буфер между новите и агитката и готов за раздяла през май. “Болният” левскар Христо Йовов в неделя се оказа големият грешник на терена. И унизително го замениха още в 37-ата минута, без да изчакат поне почивката.

Теория на конспирацията? Глупости. Стечение на обстоятелствата.

Иво Тонев и компания - макар и без “сини” души - явно усетиха ситуацията. И най-после идат чаканите от 2 месеца преговори с Димитър Иванков. И сериозен човек като Елин Топузаков, който за всеки мач е на “Герена”, е свободен. А дори времето на Йовов да е минало, в него е бъдещето. У Христо има ум и характер и за треньор, и за директор. И ако няма кой да го оцени, проблемът си е на Левски. На новия Левски. Онзи, който губи синьо.

Хайде, ясно е - доказаните Наско Сираков и Станимир Стоилов бодат очите на мнозина. Но има достатъчно “сини” личности и характери. И грях ще е Левски да не се опита да отгледа новите Насо и Мъри. С Митко, Топчо, Ицо или друг.

Левски без синьо в душата не е Левски, дори да вдигне и трите купи.

Забележка: Заглавието е на Проспорт.бг