И още за "съветския" ЦСКА, сатрапите и спорта

Когато се говори за съветски модели и се внушават на спортната общественост тежки криминални рецидиви на един футболен клуб и когато те биват наречени включително убийци, би било добре да се обърнем към летописците, които дори и с пристрастие маркират събитията след 9 септември 1944 година.

Предлагам ви избрани откъси от автор, който със сигурност няма нищо общо с ЦСКА, създаден безусловно по съветски модел. Добре е да прочетем внимателно написаното от автора, описал "тежките репресии" към "отбора на народа" и процесите тогава.

И така:

"Изненадващо Втората световна война и Деветосептемврийският преврат не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват, това десетилетие е най-успешното за Левски. През тези години основен конкурент на Левски е тимът на Локомотив (София), един от най-класните клубове през 1940-те, които печелят титлата през 1940 и 1945 (през 1945 Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през 1946 и 1947 са финалисти именно срещу Левски. Междувременно през есента на 1944 г. (б.а.-войната още не е завършила), комунистическият режим обединява Левски с Пощенски спортен клуб (ПСК), новият клуб е регистриран като ПСК Левски.

„Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, 1947 и 1949 г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач. В годините 1946, 1947 и 1949 отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти (б.а.- изглежда съветският модел не е премазал отбора)."

"През тези години (б.р.-1950-1962) в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на Българската армия - ЦДНА, който печели девет поредни титли. През сезон 1953 Левски печели титлата не и без късмет, след като най-добрите играчи на ЦДНА (б.а. - !!!), Строител (София) и Спартак (София) са привикани в новосформирания националния отбор, като по този начин „синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, а другите отбори на Строител и Спартак изпадат (б.а.-!!!). С този успех Левски „къса верига“ от дванадесет поредни титли на армейците: от 1951, 1952 и от 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962. В същото време Левски триумфира с Купата на съветската армия през 1956, 1957 и 1959."

И това е само сух и кратък статистически материал от периода на тежкото влияние на КГБ.

Известният някога партизанин Славчо Трънски ме пита веднъж, когато разследвах, като военен журналист една случка с него от края на 50-те: "Вие знаете ли какво е КГБ в България? Не знаете. И дано никога не разберете!". Защото с целия си легендарен ореол генералът също е минавал повече от два месеца през подземията на "благите приказки" с онези "мили" хора".

В крайна сметка историята не бива да се подменя. Тя е нашата история. Добра или лоша. Повтарям го незнам за кой път.

Но ЦСКА, дори създаден по съветски модел, така както всички впрочем бяха обслужвани по съветски модел от ведомствата, е спортна институция на България.

Крайно време е сатрапите да преглътнат, че ЦСКА в Русия, ЦСКА в България, Стяуа в Румъния и Партизан в Сърбия нямат нищо общо с бледите армейски копия от останалите страни на Изток от Желязната завеса. Споменатите четири бяха и остават изключителни образци на спортни организации. Ще припомним, че преди да бъде разроен и на практика разрушен, същият ЦСКА от София развиваше в един период 48 спорта. Въпрос на несложни математически изчисления е да се пресметне колко деца и младежи са били обхванати в спорта, колко са развивали високо спортно майсторство. И колко чудовищно за днешните стандарти е било обезпечаването с тренировъчни центрове, методисти и треньори, екипировка, участие в състезания, медицински центрове и медицинско обслужване и т.н, и т.н. Една не съвсем случайна държавна политика за спорта, пък ако ще тя да е била и под влиянието на "лунната светлина".

Точно толкова важен за националния спорт бе и е Левски. Но нека неговите представители не търсят монопол, чрез унищожение, а ако могат да приложат диктат черз спортно-технически умения. Това е смисълът. Малкият екип на Проспорт.бг се е отнасял винаги с непреходно уважение към господин Стоян Хранов (шефът на обединения клуб на "сините"), по две причини. Първо, защото съхрани Левски. Второ, защото никога не е бил спортен талибан и е уважавал искрено най-големия си спортен съперник.

Точно със същото непреходно уважение Проспорт.бг се отнася и към всички в оцелелите клубове на ЦСКА и с особена почит към бореца в спортния и най-общ смисъл Георги Калчев (председател на остатъците от обединено ЦСКА), за усилията да сглобят натрошените парчета от най-голямата спортна клубна институция на България.