Левски vs. ЦСКА - анализът на брокера

Във финансовата търговия има два типа сделки и съответно начини за печалба.

Първият тип се изразява в това, че купуваш един актив (най-добре подценен) чакаш да му се покачи цената и го продаваш или т.нар. дълга позиция. Вторият тип - продаваш един актив (най-добре надценен) и го купуваш по-късно, когато цената му е паднала достатъчно, че да спечелиш от това или т.нар. къса позиция.

Защо споделям всичко това? Намирам известна прилика между тази търговия и паритета на силите между българските грандове Левски и ЦСКА в последните 22-23 години на преход. При промените от 1989г.и установилата се демокрация и капиталистически отношения, като че ли Левски бе купен на дълга позиция и така вече 22-23 години, чакайки да настъпи момента за неговата продажба на печалба, а ЦСКА бе продаден точно тогава с цел цената му да падне толкова много, че сега да се купи на безценица.

Интересното е, че зад тези две сделки стоеше един и същ субект - държавата. Левски стана отбора (разбирай актива) на новата власт, а ЦСКА бе олицетворение на всички минало и пошло, онова срещу което се "бореха" всички - комунизма.

 В момента на правене на тези сделки Левски очевидно бе подценен актив, защото мерейки се с комунистическия ЦСКА той бе в губеща позиция, неможейки да се сравнява с рекордните титли на ЦСКА на вътрешна сцена и трите полуфинала на външна сцена.

От друга страна ЦСКА бе надценен актив, защото постигнал бе всичко в Бългрия, а навън бе повече от блестящ. Така сделките бяха логически издържани освен в политически план, но и от пазарна гледна точка. Защо тогава да не се осъществят тези сделки?

Всички станахме свидетели на хегемонията на Левски в българското първенство през тези 22-23 години, с леки почивки при шесте титли на ЦСКА, четирите титли на Литекс и титлите на Етър и Локомотив Пловдив.

А да не броим и сините купи на България... Нека прибавим и историческото постижение на клуба в новата футболна история на България - участие в груповата фаза на Шампионската лига и 1/4 финал за купата на УЕФА.

Сякаш първоначалната цел е все по близо - цената на клуба в момента е много по-висока от тази през 1989г. И май настъпи момента на продажба....По ирония на съдбата купувач/коспекулант се оказва мощна финансово-кредитна институция.... ...от Русия, която случайно или не има опит в управлението на проекти и активи.

Логично, е да се мисли, че целта в този момент е клубът (актива) да бъде финансово стабилизиран (опакован) и предложен на евентуални продавачи ...с неизвестен за мен произход. По подобие на един друг държавен актив – Булгартабак. Така най-после ще се осребрят усилията на държавата през тези 23 години и ще се закрие дългата позиция?

Какво обаче става с късата позиция? Интересно, е че за да бъде повишена цената на актива за продан, през този 23-годишен период трябваше да бъде влошена цената на актива за продажба. Е така и стана, защото трябваше да се покаже свръхкачеството на актива за продан на местния пазар, който да няма местни заместители или подобия по качество. ЦСКА като държавен актив бе даван и управляван на/от хора, които съзнателно намаляваха качеството му, стигайки до настоящия момент, когато нещата май стават прекалено явни и за все по-голям кръг от хора.

Защото не е нормално, клубът (активът), в последните три години подред по-един и същ начин да действа (да се управлява) и да губи своето качество. Да, активът вече не притежава инвестиционни характеристики (разбирай бази,школи, организация, та дори и име.... нещо за което да се хванеш).

И за да не се подмине целта, май е време държавата да си купи обратно актива и да реализира своята печалба и закрие късата позиция. И, да, през 1989г. със средствата от продажбата на един добър актив като ЦСКА, бе закупен един по-лош актив като Левски (тук не давам лична оценка!), като тези сделки бяха обусловени от политико-икономическите обстоятелства в страната.

И, да, през 2012г. получените от държавата средства от продажбата на добрия актив ще трябва да отидат или за покупката на по-лошия актив или държавата да ги запази без да ги инвестира.... Ако е избран първия вариант, то дали не се намираме във вече нови политико-икономически обстоятелства?

Дано все пак държавата като футболен спекулант знае какво прави...и дано сметките да излязат поне на 0.