Безспорно футболът е социален феномен. В него има различни отбори, зад които стоят поддръжници (т.нар. „фенове”). Подобно на политиката всеки фен симпатизира на своя отбор (своя представител). С победата на неговия отбор фенът чувства, че неговото мнение ще се наложи над другите. В България, поради исторически предпоставки, обществото смесва политическите предпочитания с футболните си такива. Да, синият отбор е символ на промените, надеждите, демокрацията и Запада. От другата страна червеният отбор е символ на миналото, статуквото, комунизма и Изтока. Противоборството е вечно!
Преди промените червеният отбор се приема за толериран от властта. След промените синият отбор започва да взема надмощие. Всичко изглежда в рамките на нормалното. Кое обаче не е на мястото си? Разликата е, че след 1989г. България избра да живее в демократично общество, където да се чува гласът на всеки член на обществото, без значение на неговите интереси, вяра, пол, възраст и т.н. Преди промените нямаше демокрация, а тоталитарно общество. Народа нямаше думата за нищо, което касае обществото. Понятие като публичен избор не съществуваше. Който е любим на върховния „представител”, той ще бъде победител. В случая се приема, че червеният отбор е бил толериран.
Какво обаче става в настоящето?
Ако синият отбор спечели титлата тази година с помощта на държавата, то комунизмът все още не си е отишъл от футбола ни. Уж имаме право на обществен избор, уж сме фенове, уж трябва да има състезание, а такива няма. Уж сме демокрация, а си имаме върховен „представител”, който има личен интерес и чийто интерес налага на другите, на тези, които са го избрали. Ако всички фенове на синия отбор бяха фенове и на върховния представител, то с победата на синия отбор той защитава интересите на своята общност... но за съжаление този „представител” е бил избран и с гласовете на червения отбор? Така явно представителната демокрация в България не може да вирее, което показва тазгодишното първенство по футбол. Не може да живеем в демократично общество и форма на държавно устройство, а публичният избор да бъде правен от един човек, с дискреция (по усмотрение). Някои ще кажат, че прекалено голямо социално значение отдавам на футбола. Та някои хора въобще не гледат и не се интересуват от футбол, камо ли от български. Да, но този избор е пример за това как се прави публичният избор в България. Защото утре, по същия маниер, ще се направи изборът за АЕЦ Белене. Избор, чийто ефект ще засегне всички членове на обществото за дълъг период от време.
И кое е общото между АЕЦ Белене и българския футбол?
Референдумът... или пряката форма на демокрация, на демократичен избор. И при двете има хора, които са против - и такива, които са за... Очевидно едните са червени, а другите са сини?
От всичко казано дотук, предлагам когато обществото се изправи пред някакъв избор трябва да се спазват принципите на пряката демокрация, т.е. избор чрез референдум. Със сигурност дали да го има АЕЦ Белене или не ще се реши чрез референдум. Същото ще бъде и за шистовия газ, например. Какво правим с избора на футболен шампион на България? Поради голямата обществена значимост и на този избор (поне за едно 2-3 млн. души) предлагам от 2012г. нататък шампионът да се определя чрез референдум. Така няма да има взаимни обвинения между отборите и ще се спестят много нерви и разходи на обществото.
Свързана новина_________________________________________
 |
13.03.2012, 10:42 |
| Левски vs. ЦСКА - анализът на брокера | |
| Във финансовата търговия има два типа сделки и съответно начини за печалба. Първият тип се изразява в това, че купуваш един актив (най-добре подце... |
