Германецът Саша Болер бе един от чуждестранните авантюристи,
които опитаха да намерят място в състава на ЦСКА през лятото, но в последния
момент всичко пропадна, при това след като всичко по неговия договор бе
уточнено. Сега Халфът е титулярен играч
на Ройтлинген и очаква по-добро развитие на своята кариера. Изглежда спокоен и
твърди, че следи всяка седмица какво се случва на терена в ЦСКА. Намираме Саша в автомобила му и като дисциплиниран
човек ни моли за секунда да отбие и спре своя Мерцедес, след което се съгласява
на интервю за Проспорт.бг.
Вероятно глезенът ти е наред, след като шофираш?
Много си е добре. Ако питаш мен, дори играя футбол. Редовно. Тренирам и всяка седмица играя за своя отбор (смее се).
Разбираш добре моя въпрос?
Честно да ти кажа, разбирам въпроса, но така и не разбрах какво стана. Уж бях одобрен. Разговаряхме с треньора Пенев. Договорихме се при директора за няколко минути. Нямах никакви претенции. Каквото за другите – това и за мен. Агентът ми размени няколко думи на български и си стиснахме ръцете. Отидохме да пием кафе. Малко по-късно се срещнахме набързо с президента и той ни приветства мен и Гардар (б.а. – Гардар Гунлаугсон) с „Добре дошли!”. Обадих се на билзките си. Те също се зарадваха, че при мен всичко е наред, макар далече от Германия. Не мина много време и всичко се срина. Някой изпусна, че докторът бил казал, че имам проблеми с глезените...
Сигурно защото си ги превързвал постоянно преди всяка тренировка?
Ами аз така съм научен. Да ги пазя. Тогава реагирах и казах, че веднага съм готов да се подложа на всякакъв медицински и какъвто пожелаят преглед, защото всичко бе невярно. И само за час-два от щастлив човек се превърнах в много разочарован чужденец в далечна страна.
Други варианти имаше ли?
Честно казано, агентът ми беше подготвил резервен вариант със Славия и аз много благодаря на президента на Славия, че ми даваше такава възможност. Обаче бях много разочарован. Все пак не бива да идвам такъв на 2000 километра от дома.
Озлобен ли си?
О, не. Независимо, че имаше продължение на неразбориите. За да ме успокои, моят агент Петьо (б.а.-Петьо Костадинов), ме заведе на вечеря в един ресторант в центъра на София. Искаше да усетя семейството насреща. Беше със съпругата си Тони. И истината е, че се отпуснах. Поговорихме дълго. Сутринта трябваше да излетя и реших да си проверя билета по Интернет. Тогава, някъде към полунощ разбрах, че нямам билет, независимо, че ми обещаха такъв от клуба, защото заради удължаването на престоя ми, аз загубих възможността да ползвам своя билет. Обадих се на Петьо. Той дойде в 3.30 нощта и отидохме на летището, защото бе възможно да правя грешка. Подозренията се оказаха верни. Билет нямаше.
Ти си бил залят от емоции?
Да и сигурно, заради това помня всичко. Тогава Петьо ме заведе високо в планината до една телевизионна кула, откъдето се виждаше цяла София. Беше красиво. И мислехме. Всъщност трябваше да се прибера. Тогава купихме нов билет, но беше адски скъп. Баща ми помогна. Посъвзех се. Пихме кафе. След това полетях. Разбира се, от ЦСКА никоюй не ни върна парите.
Извини ме за въпроса, но не беше ли по-добре да си стоиш в Хофенхайм? Ето сега те са мегахит.
Не, не беше. Аз само поддържах с бившия си отбор. Вече не влизах в плановете. Преди това бях преотстъпен на Гройтер Фюрт. Но там отбърт беше с установен състав и трудно можеше да изместиш някого. Ето и сега те са близо до Бундеслигата.
И все пак, не е ли по-спокойно да си стоиш в Германия?
Сигурно е така. Но има нещо, което ми хареса в България. Нямам обяснание. Сякаш съм бил там. Сякаш си бях у дома. Момчетата от отбора, хората – бяха много открити към мен. Не знам. Има нещо. Сякаш нещо ме караше веднага да започна да уча български. Нямам обяснение. Може и да не ми повярвате но всяка седмица чета какво е станало с ЦСКА. Проследявам кой е играл. Виждам, че Гардар е започнал по-често, вкарал и гол за първия отбор. Знам, че преди това е нанизал няколко за втория отбор, за който и аз играх в един мач срещу Сливен на Лечков. Чувам се понякога с Петьо.
Би ли се върнал тук?
Защо не? Въпрос на условия.
В българското кино има една комедия със заглавие: „А сега накъде?”.
Съвсем некомедийно, ако не се получи нещо по-значимо, то най-вероятно през зимата ще премина в Унтерхахинг. Но ще премисля много внимателно.
Ние ти желаем успех от сърце!
Аз също желая хубави празници и успешна нова година на всички приятели от отбора. ЦСКА да няма проблеми, защото знам, че има напражени Много специални поздрави на Светльо (б.а.-синът на Петьо Костадинов). Още от първата минута на българска земя, той беше до мен със страхотен немски език и може би заради това се почувствах толкова добре и нищо не ме притесняваше. Все още очаквам и запис от мача с ПАОК. Беше много приятно преживяване.
Приатна ваканция!
