Да се оттегля ли? Страх ме е...

Публикувано на: 10.04.2012 08:48

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
От днес нататък ще следим много внимателно за изявленията на официалните представители на клубове, които вече си позволиха недопустими лични обиди и лъжи. Същото важи и за представителите на медиите. Ако градивната критика отново бъде изместена от съзнателни инсинуации и откровени обиди, ще предприемем всички предвидени от закона мерки.
 
Отдел "Връзки с обществеността и медии" на Българския футболен съюз.

Цитирах, за да кажа, че авторът на текста, скрил се зад името на отдела, разбира от обществени комуникации, колкото покойните ми баби от музикален арънжимент. Знам, че проследяването ще бъде проста задача, защото чартърджиите стоят навадени, мълчат и гледат календара за следващия полет на уж безплатната ясла. Види се, че смелите сърца са бързали с писането, за да избягат навреме от любовните песни на едни хлапетии около 17 часа в понеделник.

Аз ще премисля ангажимента си да коментирам за Проспорт.бг, защото много се уплаших. Хем не мога да спя, хем съм пред депресия от страх. Не мога дори да си обясня защо съм станал такава кифла!?

Та аз не се уплаших преди 25 години, когато други наведени на чужда държава и интереси ми лепнаха смъртна присъда... А сега едни анономни паркетаджии ме размазват и губя кураж. Или наистина прекалено много остарявам, или педерастията е толкова мащабна наоколо, че подсъзнателно си пазя задницата от интервенция.

Ето защо, в опит за пълно смирение и преклонение пред колосите на деня в българския футбол, ще цитирам още нещо. За да се разбере текстът, разбира се, е нужно да имаш квалификация поне за шеф на "Връзки с обществеността и медиите". Ще цитирам един невероятен спец в областта на царствените работи, а нашата игра все пак е Цар футбол.

Ще цитирам Ханс Кристиан Андерсен. Датски специалист по темата.

– Ах, Ваше Величество, как Ви отиват, как добре Ви стоят! – възхищаваха се всички. – Какви шарки! Какви цветове! Това е чудно облекло!
– Навън вече чака балдахинът, под който Ваше Величество ще върви в шествието – каза главният церемониал-майстор.
– Да, готов съм! – каза царят. – Добре ми стои, нали? – и той се фръцна още веднъж пред огледалото, за да покаже, че се наслаждава на своето великолепие.
Царедворците, които трябваше да носят мантията, заопипваха пода, направиха се, че я повдигат и тръгнаха с ръце във въздуха, като много се стараеха да не им проличи, че не носят нищо.
Царят тръгна под прекрасния балдахин, шествието потегли и всички хора по улицата възкликваха:

– Божичко, новите дрехи на царя са наистина несравними! Каква прекрасна мантия, как великолепно му стои!
Никой не искаше да признае, че не вижда нищо, защото това щеше да значи, че не е достоен за поста си или че е много глупав. Нито едно от предишните облекла на царя не бе имало такъв успех.
– Но царят е гол! – извика едно малко дете.
– Господи, гласът на невинността – каза бащата и всички хора започнаха да си шепнат един на друг думите на детето.
– Той е гол! Едно дете каза, че царят е гол!
– Ама той наистина е гол – завикаха най-накрая от всички страни. В царя се прокрадна съмнение, че народът може би има право, но си помисли: “Е, трябва да издържа до края на шествието” – и се изправи още по-гордо, а царедворците носеха мантията, като че ли нищо не се беше случило.

Послепис: Чудех се защо толкова се уплаших от Отдел "Връзки с обществеността и медии". Остарвям и както си му е редът се вдетенявам. А децата знаят, че трябва да се страхуват от тъповати чичковци. Но пък не знаят, че трябва да стоят наведени.

Ханс Кристиан Андерсен
е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми. Маесктрото е роден на 2 април 1805 година в Одензе, Дания. Умира на 4 август 1875 година в Копенхаген.