Славия играе полуфинал за КНК преди 45 години

Силната домакинска форма на славистите е причина те да се смятат за фаворити за първия двубой с Рейнджърс. А и шотландците достигат щастливо до мача със Славия, след като печелят 1/4-финала с испанския Сарагоса след жребий с хвърляне на монета.

Мачът се играе на стадион „Васил Левски" пред респектиращите 32 хиляди зрители, но предишният домакински мач със Сервет е наблюдаван от още по-внушителните 48 000. А 19 април 1967 г. е исторически ден за българския футбол поради факта, че не един, а цели два клуба стигат до фазата, предшестваща финала на европейска сцена.

От първата минута момчетата в бели екипи се хвърлят в непрекъснати атаки. Шотландците, които много добре знаят за силата на своя противник, се осланят на силовите си качества, като се опитват да държат домакините далеч от вратаря гигант Нори Мартин. Гостите взимат специални мерки с плътно покритие на “белите” нападатели. Съдия е скандалният Тофик Бахрамов, който година по-рано подарява световната титла на Англия, зачитайки нередовен гол на Джеф Хърст във финала с Германия за 3:2 (4:2).

До 31-вата минута по всичко изглежда, че голът за Славия е въпрос само на време, като намиращият се в най-добрата си форма хитрец Михаил Мишев буквално попилява защитата на Рейнджърс. При една от редките контраатаки обаче се случва наглед нелогичното. Гостите достигат до гол, който им носи и победата с 1:0 след груба грешка на вратаря Симеон Симеонов, който в тези години е абсолютна величина за играта на Славия. Мони Симеонов и до днес е смятан за най-добрия вратар на България за всички времена с огромния си талант, а за славистите той означава много повече с уникалната си вярност и лоялност към бялата емблема. Не е пресилено твърдението, че Мони Симеонов е българския Лев Яшин.

В отбора на Славия играят изключителни футболисти. В защитата е Александър Шаламанов, който и до днес е образец за десен краен защитник и за спортсменство. Показаното от Шаламанов в мачовете с Рейнджърс е оценено по достойнство от журналистите на Острова, които възхваляват таланта и уменията на българина. Един друг футболист обаче по онова време събира най-много комплименти и е любимец на бялата публика. Името му е Александър Василев, наричан галено Чоко, който напуска рано този свят, но остава завинаги в сърцата на футболните естети. Немалко от живите съвременници сравняват като присъствие на терена Чоко и Георги Аспарухов-Гунди.

Друга легендарна фигура от онези времена е Михаил Мишев, популярен като Горнобанския кмет. През кампанията от 1967 г. той бележи много решителни голове и е истинско шило в нападението. Другите силни фигури в атака са Георги Харалампиев е Стоян Вражев.

През 1967 г. славистите не могат да използват услугите на един от най-емблематичните си футболисти - Петър Величков, но отсъствието му се компенсира от работоспособността на Любен Тасев, Димитър Ларгов, Емануил Манолов и Емил Лукач. Общо през сезона са използвани само 15 футболисти, което е нормално за онези времена. Но точно за мача с Рейнджърс и самите играчи признават, че вече са били доста уморени от дългия сезон.

“Сякаш на шега стигнахме до полуфинал - признава в края на кампанията ексцентричният Михаил Мишев в книгата “Славия” по световните терени” с автор Камен Огнянов. - Срещу Рейнджърс нямахме и късмет. Не играехме за никакви премии. Надеждата ни бе, ако стигнем до финала в Нюрнберг, да се върнем с по едно фолксвагенче на старо. Треньорът на Байерн Златко Чайковски ни бе обещал съдействие (б. а. - баварците вече са се класирали за финала и чакат съперника си от сблъсъка Славия - Рейнджърс).По време на реванша (б. а. - също 1:0 за шотландците) Чайковски даваше съвети на нашия треньор Добромир Ташков да не играем толкова предпазливо и да се хвърлим в атаки. След мача ни каза, че ние сме били по-силният отбор от Рейнджърс и има защо да съжаляваме. Обаче като влязохме в съблекалнята, видяхме огромен басейн, а мястото бе толкова широко, че се шегувахме помежду си, че не можем да се разпознаем в парата. На първия мач в София съветският съдия не отсъди дузпа в наша полза, като че ли по онова време имаше едно негласно правило да не се допускат отбори от соцлагера чак до финала.”

Треньорът Ташков също е на мнение, че Славия е заслужавала да играе на финал. Наставникът прави нещо много странно за съвременните футболни разбирания, като прекарва мача зад вратата на съперниците, окуражавайки собствените си нападатели. Точно те според него правят твърде много пропуски.

Благодарение на чудесното си представяне в кампанията Славия се придвижва в челните места на европейските ранглисти тогава. Тимът изиграва рекорден брой срещи и популяризира своето име далеч от България. Две години по-късно Славия играе и най-паметния си мач в евротурнирите, като отстранява испанския Валенсия в турнира за КНК. В предварителен кръг от турнира Славия среща на 17 септември 1969 г. испанците на своя стадион в кв. “Овча купел” и побеждава с 2:0, а реваншът завършва 1:1. Тази крайна победа е една от редките ни успехи в десетките сблъсъци между български и испански отбори. В безспорен герой на епичната сага се превръща Божидар Григоров, който и днес е клубна легенда.

Огромните успехи на Славия в евротурнирите са една от причините, поради които и днес привържениците на отбора искат толкова много той да играе пак в Европа. Което изглежда най-логичното нещо за този славен и неповторим клуб, който е на прага на стогодишнината си.