Титанично спокойствие и нова цена на ЦСКА

Имах възможността да бъда близо до Димитър Борисов минути преди „Вечното дерби” и на другия ден след него. Успях да наблюдавам поведението му и установих, че този човек не се вълнуваше много от случващото се с отбора му.

Минути преди дербито той все още дъвчеше пържолата си в ресторанта на Армията, когато другите нервно потегляхме към мача. Беше весел, шегуваше се със своите събеседници от масата, успя даже да се снима с един чуждестранен фен търсещ приключения в далечна София.

По-късно разбрах, че г-н Борисов даже не е присъствал на мача, а сигурно го е гледал на „плазмата” в ресторанта, довършвайки пържолата и ядейки вече десерта си.

След мача, на следващият ден  го намерих отново на същата маса, играейки табла в компанията на красиво момиче и пиейки натурален сок  (по дяволите защо точно натурален сок!??). Отново някакси благ, умислен и същевременно усмихнат....без никакъв знак на безпокойство. Такъв знак какъвто видях например на централната трибуна на ст. Васил Левски..у Иво Тонев в последните минути на мача, когато „червения отбор” имаше инициативата и нападаше.

Г-н Тонев беше изправен и превключваше от крак на крак, захапал устни и гледайки право към терена, прибавяйки още някой бял косъм в прическата си. Какво ли си е мислил при двете ситуации за дузпа, или при гредата на Карачанаков, или в последните минути, когато Пламен Илиев спаси положение от упор? Не знам и никога няма да узная.....

Та думата ми е за Димитър Борисов. На какво по дяволите се  дължеше това негово спокойствие? Дали тази победа на „вечния съперник” не е разменена за титлата, дали „червените” не са уредили следващите три мача до титлата, дали на сигурността в методите и опита на Младенов, дали на въздействието на алкохола....или нещо друго. Не знам!

Всички тези въпроси със сигурност се въртят и в главите на фенове, журналисти, опоненти. Позамислих се още, успях да погледна по-глобално на нещата и стигнах до следният извод.

Първо, защо да не е спокоен г-н Борисов и неговия бизнес партньор Иво Иванов. Та те имат голям бизнес в друга област на стопанския живот, който едва ли зависи толкова много от представянето на техния отбор. Та то още не се знае дали те са и реалните собственици на този отбор или някой стои зад тях.

Второ, дали с титла или без, те пак ще останат начело на този отбор, възползвайки се от титлата наречена „президент/собственик” на великия ЦСКА. А и реалностите в българския футбол са такива, че едно подобно (в последните четири кръга на първенството!) сдаване на титлата едва ли би било без някаква цена, т.е. те ще получат нещо в замяна. Но нека да не влизаме в тази хипотеза все още....има четири мача до края. Ще поживеем, ще видим.

И трето, нека не забравяме, че това са  собствениците, които успяха да придобият концесия върху активи, които бяха обект на огромен интерес от редица бизнесмени застанали начело на отбора през годините с подобна цел – няма нужда да споменавам имена. Та имено тази концесия вече придава друго, инвестиционно измерение на начинанието наречено ЦСКА. Ако се наложи да се продава отбора, той вече има цена, а не само дългове.

Само стадиона в „Парка на свободата” е достатъчен да генерира такъв интерес у потенциални инвеститори, че отбора да е обезпечен за години напред и да се развива в правилна насока – организационно, спортно-технически, финансово, търговски.....Та спокойствието идва от това, че дали с титла или без, отборът от тук нататък има реална цена, а не само скрита такава. И голямото постижение на тези собственици през тази кампания не ще бъде една евентуална титла в едно слабо първенство, а именно това, че придадоха стойност на клуба като акционерно дружество.

Дали с 32 или или 31 титли ЦСКА го чака добро бъдеще.

И съм сигурен, че е въпрос на време собствеността да бъде прехвърлена на сериозен инвеститор, който да придобие отбора, да го развие и да донесе и 32-рата и 33-тата и 34—тата и......40-тата титла даже.