Помните ли какво направи Турчев с капитан Петко Войвода. Би го, унизи го, поболя го. Уби го. В свободна България, в свободна Варна.
А онзи ербап. Защитаваше и българин, и турчин. Заради едната правда. Не делеше на чужди и свои. Така и не скърши кръст пред Княза. Забрави пенсийка, облаги, почести и сан.
И това за капитан Петко Войвода не е художествена измислица на Николай Хайтов, драги ми приятели. Такава е нашата история. Повече от 1300 години.
Турчевците винаги излизат от дупките в по-добри времена. Те са безкрупулни копои. Късат живо месо с животински вой. Първосигнални и жестоки. Лапачи и гризачи.
Войводите все по-малко. На изчезване даже...
Какво тук значи някакъв си треньор!? Какъв детектор, какви глупости!? Хайде стига! Време е всеки треньор да си знае президента. Капата на тутите капи.
Отворили едни усти Стойчо и Ицо. Херо и той.
До кога? Я по-кротко! И по-послушно!
Никой не посяга на Турчев.


