Ех, ЦСКА, какво разбираш ти от левскарска...

По повод изтекли информации за оказан натиск върху Христо Стоичков от "най-високо място" да спре атаката си към Боби Михайлов, то на нас не ни остава нищо друго освен да си припомним един кратък откъс от книгата "Шести отдел"  на Димитър Иванов. Именно авторът е ръководител на въпросната структура на Държавна сигурност и предобър разказвач. Но разказът сякаш е само платформа за продължаване на традицията. Който го е чел няма да загуби от  повторение, който не е, е задължен да чете. Това е важен елемент от историята на футбола и тенденциите в него. Преди и сега.

И така, Димитър Иванов разказва:

"С Ив. Вуцов случаят бе доста по-сложен. Този човек, габровец по рождение, голям футболист и способен треньор, имаше дарба от Бога за комбинации и далавери.Дотолкова, че повече от двайсет години няколко генерации оперативни работници му се канят и все не успяват да го хванат. Аз също не успях. Факт е обаче, че е страшно трудолюбив и всецяло отдаден на футбола. Главата му е като подвижна картотека с данни, имена и образи, умее едновременно да работи  по една дузина проблеми, без да ги обърква, да агитира, да убеждава, да лъже и неочаквано дори - да си изпълнява обещанията. Макар и с неудоволствие, признавам, че Вуцов е явление в нашия футбол за целия период от 1966 г., когато вкара най-красивия автогол на световното първенство в Англия с летящ плонж с глава, до 2003 г., когато си подаде оставката като изпълнителен директор на Българския футболен съюз, но продължава да е фактор.

През 1984 г. бяхме подготвили необходимата оперативна документация за задържането на Вуцов. Националният отбор се завръщаше от турне в Латинска Америка и щяха да кацнат в 18 ч. на летище София. Както и при други заплетени случаи, и на това предложение за задържане имаше няколко генералски подписа. Колкото и да се спазваше секретността, някой беше информирал ЦК на БКП. Вуцов, макар и безпартиен, беше майор от Държавна сигурност, имаше служебна карта и получаваше заплата, въпреки че с оперативна работа никога не е бил ангажиран.

По обед в деня на кацането ген. Б.Велинов извика при себе си на инструктаж екипа, който трябваше за осъществи задържането направо от самолета, за да няма възможност Вуцов да се свърже с покровителите си. След като ни се накара - беше член на ръководството на "Левски-Спартак" и този арест не му беше по сърце, се обърна към мен с думите: Ако ние го арестуваме, а следствието го пусне, да знаеш, че тежки дни те чакат. Няма да го пусне - уверявам го - доказателствата са железни. Запечатал съм дори автобуса на националния отбор, с който от Сливен са му докарали два килима и няколко кристални полилея. (Злите езици говореха, че съпругата на Вуцов - актрисата Меди Димитрова, му била наредила вече да събира само злато и кристал, другото си имали.)

Трябваше да сме на летището към 17 . Подреждах си мислите, за да не стане грешка при задържането, но бях спокоен. Когато телефонът звънна пет минути преди да тръгнем, вече бях сигурен, че в края на краищата няма да ми разрешат тази реализация. "Ела при мен" - избоботи ген. Велинов. Влизам в кабинета му - той хем намръщен, хем очилата му блестят. Отлага се, казва, разпускай командата. Как така се отлага, имам предложение, утвърдено от др.Шопов, и вие сте го подписали, и ген.Коцалиев го чака на "Развигор". Не може, вика, министърът е дал дума. Как така ще дава дума, на кого я е дал. На Георги Йорданов и Емил Христов, хили се вече Велинов. Ех, ЦСКА, какво разбираш ти от левскарска солидарност..."