Бийте си сервиса, не пипайте Матей Казийски

Взе да се чува, че волейфедерацията се подготвяла за реванш и щяла да направи голямата мръсотия на Матей Казийски, ако България не се класира за Олимпиадата. Воглаве с президента Лазаров, много активен е някогашният любимец на публиката Любо Ганев, със стъпка ту напред-ту назад е и Борето Кьосев.

Матей подкрепи Радо Стойчев, когато федерацията спретна нискоразреден водевил. А и така е справедливо. Така е колегиално и мъжко. Мъжкарско даже. Защото заедно с бившия разпределител постигна всичко, което може да се постигне на клубно ниво на тази планета. Остава да опитат нещо вече в друга галактика.

Обществена тайна е, че старата гвардия играчи, която сега е в управлението на федерацията, преди години въртеше номера от най-долен клас на треньора Светослав Стойчев. Светослав е баща на Радостин. Стойчев-старши не е професионална муха. А топ клас. Той беше треньор на младежкия национален отбор през 1991 година, когато в Кайро спечели световната титла. Това все още е единствената планетарна титла в колективен спорт за България в цялата история. Ще пропусна всичко друго в актива на треньора.

Публиката едва ли знае, че във всичките години на промени, от 1989-а насам, се водят болноглави ежби между три фамилии бащи и синове. Стойчеви са едната. И най-интелигентната. Те са образовани, говорят стилно, владеят няколко езика. Радо, например, освен българския, още шест.

Същите някогашни тартори днес управляват. Други се въртят около тях и по трибуните. Президентът Данчо Лазаров е достатъчно властен. Неговото битие неизбежно определя такова съзнание. Той знае защо. Има и достатъчно други, които знаят защо.

Около Спортната палата не остана здрав тъпомер само заради мисълта да бъде наказван Матей, че някой има идея да му спира правата. За отмъщение. Когато изключиха Мария Гроздева от федерацията по спортна стрелба, попитах доста грубо, но напълно съзнателно, президента защо не вземе да се гръмне.

Във волейбола оръжия няма. Или поне не и огнестрелни. Но е добре много бързо всички да си бият сервиса и да замлъкнат. А Любо имаше невероятен сервис. Поне за известно време. В скромните си изяви на деятел съм бил член на Управителния съвет на волейболен клуб ЦСКА. Работил съм с някои от тези хора. И те знаят, че знам твърде много непублични щуротии.

Но само мисълта да посегнеш на Матей вече кръжи по границата на тежко углавно престъпление. Вчера отскочих до Орлов мост. Имах среща с приятел. Бързах, но забелязах, че едни момиченца събират подписка срещу волейфедерацията. Нямам работа на Орлов мост днес. Но със сигурност ще отида отново. Ще накарам и други. И ще се подпиша. Ако някой не вярва - нека провери след това. Може и да звучи наивно за един 50-годишен див петел, но там със сигурност ще фигурира Петьо Борисов Костадинов и подпис.

За тези, които не са толкова наясно за какво съм заподскачал, ще припомня само част от една неземна биография на един млад човек.

И точно заради това приканвам да си бият сервиса.

Веднага!

Само част от личната витрина на Матей ( б.а. - той е само на 27 г.):

2006 - шампион на Русия с Динамо (Москва);
2008 - шампион на Италия с Тренто;
2009 - втори в шампионата на Италия с Тренто;
2008/2009 - печели Шампионската лига на Европа с Тренто;
2009 - световен клубен шампион с Тренто;
2010 - носител на купата на Италия с Тренто;
2009/2010 - печели Шампионската лига на Европа с Трвенто;
2010 - световен клубен шампион с Тренто;
2010/2011 - печели Шампионската лига на Европа с Тренто;
2011 - шампион на Италия с Тренто;
2011 - световен клубен шампион с Тренто;
2011 - носител на суперкупата на Италия с Тренто;
2012 - носител на купата на Италия с Тренто.

Допълнителна информация от личната витрина:

- С бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.
- Спечелил приза за най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.
- Спечелил също приза за най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г.
- На 3 декември 2006 става трети на световното първенство в Япония с българския национален отбор по волейбол, като печели и приза за най-добър изпълнител на начален удар на първенството.
- Избран за волейболист номер едно на Европа за 2006 година.
- Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.
- Избран за MVP (б.р.-най-добър играч) на финалната четворка на Купата на Русия, която печели със своя отбор Динамо през 2007 година.
- Избран за волейболист номер едно на Европа за 2008 година.
- С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.
- Избран за MVP на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.
- Награден за най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.
- През 2005 г. по време на шоуто около първия мач на звездите в руското първенство Казийски печели състезанието за най-висок отскок при "забивка" — 379 см.
- Притежава световния рекорд за скорост при сервис - 132 км/ч.

И т.н.