Дуци: Нямам съмнения, че Стойчо не е голям треньор

Бившият спортен директор на ЦСКА Драголюб Симонович сякаш изчезна след уволнението си от клуба. Повече от три месеца не чухме и дума от него. Дойде време и той да каже своята истина пред "Тема Спорт".

- Къде изчезна, защо се скри?
- Това не е минус за мен, а плюс.

- След като бе освободен от ЦСКА, една дума не си казал?
- Обикновено, като си тръгнеш от дадено място и пост, започваш да говориш какво е ставало и къде е ставало. Аз реших да подходя по-различно. Да оставя хората, които идват след мен, да работят без напрежение, без да има някаква сянка. От една страна това бе правилно, но се оказа, че е важно как говориш, какво говориш и колко често. Моето тръгване от ЦСКА не е резултат на едно решение за един ден и идването на Стойчо Младенов не е някаква изненада. През месеците, в които бях на "Армията", аз най-много от всички исках Стойчо Младенов. Първият път, когато го предложих за треньор, беше след мача с Черно море във Варна, който завърши наравно 0:0. Тогава цялото ръководство беше за смяната на Милен Радуканов. Аз със Стойчо бях на "здравей" и "здрасти", не го познавах. Идеята ми бе малко да се успокоят нещата в отбора, но тя не се прие.

- Това означава обаче, че ти също изхвърчаш?
- На мен ми беше ясно това, да. Аз лично запознах Стойчо Младенов с един от собствениците - Димитър Борисов, вечерта преди мача с Левски през октомври. Идеята ми бе известни цесекари и ветерани да вечерят с отбора. Вторият път, когато предложих Стойчо, беше през януари, в началото на подготовката, и третият път - през февруари в Турция. Беше ясно, че това е въпрос на време. Трябваше да си купим такова. Един общ познат ми беше на гости в Сърбия и ми даде да разбера, че няма шанс аз и Стойчо да работим заедно в ЦСКА. Ясно ми беше, че не бях добре приет в "червената общност". Шансът ми бе да успея за месец-два-три. А историята на клуба е направена така, че ако не си легенда, ако не си постигнал нещо голямо с отбора, нямаш шанс. Аз не бях обречен, опитах, но шансът ми бе до 86-та минута на мача с Лудогорец. Още същата вечер разбрах, че не успях. Вижте, моето назначаване автоматично намаляваше функциите на Радуканов. С него много трудно се говори за футбол. Не исках власт. Спечелихме срещу Левски и Литекс. И Лудогорец беше Рубикона.

- Зимната подготовка като че ли бе направена малко на шега?
- Първо, аз за себе си не съм доволен за Балканската лига, независимо че сега в края на лятото много хора ще се сетят за това, защото има български, сръбски и изобщо отбори от района, които са отпаднали рано от евротурнирите и няма какво да правят цяла година. През март УЕФА образува комисия за регионални състезания, което е следствие от тази идея. Но в България никой не мисли какво ще стане след осем месеца или година. Всеки мисли за утре. Идеята за нашата селекция беше свързана с Удинезе. С тях имахме договорка. Въпросът беше дали ще вземем тези четири или онези трима футболисти. С тях ставахме конкуренти на средноевропейско ниво. Важно за мен бе, че когато си тръгнах от ЦСКА, в клуба нямаше финансови проблеми. Преди да дойда всичко беше под въпрос - лиценз, заплати, задължения към НОИ и други, нямаше Панчарево, нямаше нищо. Аз казах на собствениците, че за да станем шампиони, за да имаме шанс за триумф, не трябва да дължим нищо на никого. С по-слаб отбор, но без финансови задължения, имахме шансове за титлата. Но със състав, в който всеки момент футболистите могат да взривят съблекалнята заради неполучени пари, нямахме шанс. И се реши да се изчисти всичко това, но сега пък много хора ме обвиняват за продажбата на футболисти през зимата. Цената за това бе спокойствие в клуба. Съжалявам само, че изгубихме интелигенцията на Зику и скоростта на Делев. Не е тайна, че имах проблем с Платини. Но ако нямаш такъв с Мишел, значи си човек без характер. Обадих се на Херо, който каза, че това е човек, който трябва да мачкаш, и или ще те уважава и слуша, или не. А преди моето идване Платини правеше каквото си искаше и не слушаше треньорите, той беше всичко в отбора. Но имаше моменти, в които Зику и Мораеш бяха по 3-4 мача резерви заради него. И за да накараш тези футболисти да са резерви, за да се угоди на Платини, е престъпление спрямо тях. Не може един треньор или директор да си позволи даден футболист да го псува. Щом позволяваш това, как после ще искаш думата?

- Това значи, че Радуканов е изгубил контрола в съблекалнята ли?
- Радуканов никога не е имал контрол. В началото имаше приказка, че той е успял да успокои нещата. Истината е, че съблекалнята контролираше него, а не той нея. Но това нямаше как да продължи дълго. При първото ни взаимно влизане в съблекалнята влязох в конфликт с най-интелигентния човек там - Янис Зику. Той попита тази година дали ще има премии за титла и купа. Бил се разбрал с шефовете да има бонуси за всеки мач. Казах му, че собствениците са забравили да впишат точка в договора му, че той вместо 800 метра, трябва да бяха по 1200 на мач и тогава лесно ще станем шампиони. А в ЦСКА се дават най-големите заплати. Е, не може да не им се търси отговорност. Лесно е да си купиш време с добри отношения с футболистите, както направи Радуканов, но като стане въпрос за работа на терена за правене на отбор, вече е друго.

- Кой беше треньор на ЦСКА? С Димитър Пенев бяхте осовен тандем...
- Той беше избран за най-добър треньор на 20-ти век, но този век свърши преди 12-13 години. Единственото, което научих и с което ще го запомня, е думата "мангизи". Говоря за периода, в който работихме заедно. Когато работиш в голям клуб, не можеш да спиш повече от 4-5 часа на денонощие. Най-лесно е само да се празнува. В България и Сърбия има по 100-150 празници на година. Димитър Пенев не го интересуваше дали е старши-треньор, дали е почетен президент или обикновен президент. Той се интересуваше парите да му идват навреме. Иначе футбол...всеки път, когато му закъснееха пари, той първи повдигаше въпроса и почваха проблемите в отбора.

- След теб не оцениха добре селекцията и подготовката. Стойчо Младенов се вписа в ролята на човек, който трябва да гаси пожар...
- Някой да го е карал да става пожарникар? Той сам се предлагаше за работа. Още през ноември ми беше ясно, че той е единственият, който става за пожарникар. Аз още тогава казах на шефовете, че нямам съмнения, че Стойчо не е голям треньор. Знам отборите му как играят и всичко относно методите и навиците му. Но хапчето за успокоение бе той да стане треньор и единственият шанс ЦСКА да стане шампион. С идването си той бе наясно какво заварва. В Симитли искаше да показа, че този отбор не става за нищо. Стойчо сам бе учуден, че пет кръга преди края отборът има осем точки преднина на върха. Но нормално като всеки популист и човек, клел се във вярност към Сектор "Г", в идеята, в емблемата, в "червена" България, той си имаше свой подход. Да, наистина след продажбата на петима играчи селекцията ни закъсня. После Литекс ни отказа уговорката да ни продаде Занев и Янев, както и Йеленкович. Десет дни преди началото на първенството бяхме договорили Викоса, но новият му треньор Люксембурго го спря. Събраха се доста неблагоприятни фактори.

Аз исках Присо и аз исках Томас, който ми виси на главата като грешка, признавам си, така е. Не съм чул някой треньор на ЦСКА досега да е признал за грешно решение. Най-хубаво е само да се оправдаваш, а самокритичността да е сведена до нулата. Но има и нещо друго - Томас е свикнал на друг футбол, по-различен от това, което ЦСКА играеше през пролетта. Тоест футбола на Стойчо - манталитета, червената фланелка, желанието, концентрацията, мотивацията, борбата. Това не е неговият футбол. Затова и Дюлгеров се води един от добрите футболисти в отбора - защото пасва на стила на Стойчо. Аз исках Мболи да остане, както и Бандаловски и Мораеш. Но в състава са Карачанаков, Грънчов и Костов, които при други обстоятелства надали щяха да получат шанс. Мисля, че те тримата плюс Георги Миланов от Литекс са най-конвертируемите млади футболисти в момента. В Лудогорец, Левски, Черноморец...под 21-годишни играчи май няма кой знае колко. И това е, защото Младенов нямаше друг избор. Нелепо е да се оправдаваш с подготовка и селекция, когато пет кръга преди края водиш с осем точки. Това, което правихме през зимата, работеше до средата на април, когато имаше почивка в шампионата. Накрая нямаш никакво право да загубиш тези точки. Играеш дербито с най-слабия Левски в историята. В Миньор дори да са играли за премии по два милиона лева на човек, в ЦСКА играха за титлата. Ако "армейците" имаха идея, нямаше как да паднат в Перник. Имаш три мачбола и трябва да си готов за тях. Или биеш Левски, или не. Положенията не се помнят. Помните, че аз смених Радуканов през есента, точно преди Вечното дерби, в лоша обстановка, но поех огромен риск и победих.

При Стойчо отборът ни бе много по-добър, но накрая виновен излезе Ники Йорданов. Преди есенния мач имаше организация да се свири от Станислав Тодоров. Отидох при Боби Михайлов и му казах, че мачът няма да се играе. А той е най-добрият президент на БФС. Говоря за реалност, спокойствие и отношение. Той много е помагал на ЦСКА. На много мои познати и прители, на фенове, на шефове, съм казвал, че аз съм най-големият фен на Стойчо Младенов. "Червената" общност, в която не влизат обикновени фенове на ЦСКА, а тези, които искат да имат влияние и се въртят наоколо, без да носят отговорност, не дават пари, но в същото време постоянно говорят, че в ЦСКА няма пари.

До 94-та минута в Разград мислех, че ще сме шампиони. Въпреки че, откровено казано, Лудогорец игра най-добрия футбол, в това нямам съмнение. Въпреки че няма как да си шампион, да си идеален и да си най-честният. Най-добре за футбола обаче, генерално, бе те да вземат Купата на България, а ЦСКА да стане шампион.