Събудих се с идея за ЦСКА, а утре "Джулай морнинг"

Не защото утре е "Джулай морнинг" и ще се вдигна преди изгрев, не знам дали защото спах добре за първи път от много време, но ме обзе оптимизъм. Оптимизъм за ЦСКА.

И той е ирационален, дори дълбоко нелогичен. Но в руслото на клубната традиция.

Обикновено, когато е било най-сложно, са се случвали най-големите случки. В условия на спокойствие и обгриженост "личният състав" на армейците изпада в ленивост, често в нездрави морални уклони от режимен, съответно дискотечен и алкохолен характер. В условията на криза обикновено се е стигало до бум в изявата, съответно на успехите.

Ще маркирам само някои моменти от последните 30-ина години. През 1985 година ЦСКА стана Средец, някои "стари кучета" си тръгнаха, изгониха отбора от стадион "Народна армия", Пената започна с дечурлигата. Роди се цял отбор от новата вълна, а светът научи за триото Стоичков, Пенев, Костадинов. Трио, родено от зор. И успехи. Тотална диктатура и уникални трансфери. Барселона, Валенсия, Порто. За пари не говорим.

При новите условия с идването на Мултигруп пристигна финансов комфорт и "упадък на спортния морал". Най-скъпото пето място в историята на клуба. То си бе и национален рекорд, преди да се появи проектантът Красимир Балъков в Бургас и да прати всички под масата.

Парите свършиха, отново пети. Стегнахме се, взехме спешно изпитан треньор, преселектирахме в условия на стрес и липсата на средства и хоп - следващия шампионат дубъл. И т.н., и т.н.

От десетина месеца ЦСКА е в тотален ритъм. На ЦСКА не е нужно да се правят дефибрилации, да се бие допълнително адреналин. Има го колкото щеш. Радуканов, Дуци, интриги, уволнения и идва Стойчо Младенов. И влезе в боя на пръв поглед без армия. Но само на пръв поглед. Харизматичната среда и полъха на традицията, безрезервната подкрепа на феновете извадиха от нафталина някои младежи, които решиха мачове и държаха интригата за титлата до последния кръг в първенството. Иначе, както казва един много добър мой приятел - с пари всеки може!

Феновете справедливо очакват надграждане на качество. Вместо това бяха подгонени млади кадри, играли на истинско боево ниво, за да се тестват непознати и направо анонимни играчи. Беше ми жалко да гледам играчи, на които е дадена червена фланелка на мача с Торпедо. Идват такива, които дори родните им майки едва ли знаят с какво точно се занимават.

На контролата с Торпедо например, хората толкова се ядосваха на това, което виждат, че когато се появи латинецът с нелатинското име Саша, взеха да го окуражават, че дори и да го харесват. Тогава се чудех - този анонимен някой си с какво заслужава проби повече от Цветомир Панов например, доскорошен младежки национал, на годините на русолявия Саша, но типичен българин? Отличен, динамичен, сега отива в Черно море. Ами с нищо не заслужава. Някой може да ме пита - чакай бе, кой е този Панов и откъде идва?  Аз мога да контрирам - а кой беше Бандаловски преди да дойде в ЦСКА?

С какво тези италиански нападатели, с биография на масови физкултурници, заслужават повече тестове от Станислав Краев - Гути. Това е 21-годишният нападател от Спартак (Плевен), който в контрола през пролетта наниза хет-трик на ЦСКА. И той отива в Черно море. И т.н., и т.н. Стойчо Младенов обаче имам предчувствие, че ще направи "туй-онуй" и ЦСКА ще бъде отново проблем. За другите.

Нека добавим към всичко обстановката в управленския сектор. Едните плащат. Няма къде да ходят и положението е удържано, въпреки опитите за сензации, че от понеделник ЦСКА ще изхвърчи от евротурнирите. Вярно и плащанията раждат фолклор. Услужливи хора от БФС на всеослушание разказваха завчера как счетоводството на червените при ясен адрес на разплащане с един клуб, пратило парите във ФИФА. То пак добре, че са там.

Звучеше, като жълтурска интрига информацията, че Стойчо Младенов бил пуснал ултимативна докладна записка за отстраняването на скороназначения търговски директор Георги Павлов. Писаници едва ли има, но пък е истина. Да, ситуацията е точно такава и собствениците ще трябва да реагират. Ако с тяхно знание бе изнесена публично информация за заплатите на спортно-техническия щаб и хората на хонорар - лошо. Ако е без тяхно знание - пак лошо. А трябва да се вземе решение - пак лошо.

Добавка към всички подводни течения е административната организация. Тя е силно хаотична. Пример - промяната на плана за предсезонна подготовка в последния момент. Проблематиката с администрацията по архитектурата на Столична община. Неясноти, непроконтролирани действия.

Финално, но може би най-важно по значение е умъртвяването на Отдела за публична комуникация. Той общо взето вече започва да ражда също фолклор. Например да поздрави Дюлгеров и Янчев за новите им едногодишни договори, без да е информирал, че такива са подписвани.

Всички белези на голямото напрежение по селекция, администрация и междуличностни провирочеия са налице. Дори проблемите на по високо общинско административно ниво са знакови. Доскоро тежки бяха отношенията на съвсем централно държавно равнище.

Е, сякаш всичко е наред. Напомня 1985-а. И сега отборът си е като изгонен от "Армията" и "Панчарево". Повече тренира и играе на "Царско село".

Цялата тази каша ме превръща в оптимист. Ирационално. А може би е суеверие.