Чавдар Атанасов: Премиерът ни помогна, но ние не

Президентът на Ботев (Враца) даде пространно онтервю за вестник "Конкурент". Чавдар Атанасов говори за проблемите, за надеждите, за моментното състояние, за всичко около клуба.

- Г-н Атанасов, падна ли товарът от гърба ви, за който говорихте доскоро?
- Товарът от гърба ми по принцип никога няма да падне, защото дори да се намери финансиране, което е основната болна тема за отбора, отговорностите си остават и дори се увеличават. Хората, които ще дават пари за издръжката на клуба, ще търсят положителни резултати, ще гонят някакви цели, така че работата няма да е по-малко. Единствено аз ще бъда по-спокоен от гледна точка на това, че няма да се занимавам с финансирането, нещо, което съм правил през последните 2 години. Основната ми задача през този период бе, да се намерят пари за издръжката на тима. Не беше никак лесно. Дълго време просто кърпихме положението ден за ден, както се казва, докато сега ще имаме един ясен и точен бюджет, на базата, на който ще може да работим по-нормално.

- Когато се върнахте в Ботев, обещахте влизане в „А” група и утвърждаване. Това вече е изпълнено, но сега като че ли ви е по-трудно?
- Когато преди 2 сезона и половина, аз поех управлението на футболния клуб, си бях поставил конкретни цели за първите две години – завръщането на Ботев в „А” група след 21-годишно отсъствие и утвърждаването на отбора в елита. Всичко това беше изпълнено и мога да кажа, че това ми костваше скъсяване на живота с няколко години. Нито за момент не сме имали възможността да работим в спокойна обстановка, като в нормален професионален клуб, както е в европейските страни, но пък аз съм безкрайно щастлив и съм изпитал през това време едно голямо удовлетворение от цялата свършена работа. Сега, с идването на хората, които искат да инвестират във футболния клуб, вече трябва да си поставим нови цели, а те ще бъдат доста по-високи от това, което е било досега. Надявам се, че ще съумеем да направим силен екип с новите хора и мечтата ми е Ботев да играе съществена роля в нашето първенство, да не бъде само клуб, който да запълва „А” група, а всички да се съобразяват с отбора и да имат респект от него.

- Какво спечелихте и какво загубихте в личен план през тези 2 г.? Вече споменахте за нервите и напрежението, които работата ви е коствала?
- Знаете, че по принцип аз живея в София и семейството ми е там. Не знам дали всички знаят, че аз работя на обществени начала в клуба. Не съм бил на заплата, не съм ползвал някакви привилегии, а всичко е било за моя сметка – и финансово, и в личен план, защото в седмицата поне три пъти пътувах до Враца и обратно. През този период много малко време ми остана за семейството. Загърбих абсолютно всички мои лични проблеми в името на Ботев, за да могат нещата да се случат по най-добрия начин.

- В тази връзка, откакто сте шеф, май не сте станал по-богат, както се говори?
- Не, напротив, откакто съм шеф, даже съм обеднял, защото всички разходи, които правя по организацията на клуба, са за моя сметка, а понякога дори съм давал и лични пари за кърпене на финансови дупки.

- Може да се каже, че отборът на Ботев постигна максимум резултати с минимум средства. Как стана това? Поддържането на професионален футболен клуб у нас, като че вече е лукс, който малцина могат да си позволят?
- Най-интересното в случая е, че ние сме един от отборите, които имаме най-малко задължения. Просто, като знаехме на какви пари можем да разчитаме, така си правихме разчетите, че предложихме съвсем нормални заплати на нашите футболисти, като те са дори по-ниски от средното ниво на възнагражденията в „А” група. Всички други разходи бяха сведени до минимум. Разчитахме да изградим един отбор от мъжки момчета, които да играят не само за пари, а за честта на фланелката на Ботев и за своята собствена чест. Може би от тази гледна точка съм най-щастлив, че създадохме един невероятен колектив от футболисти. Всички играчи, които са идвали във Враца, дори когато и са си заминавали, са си тръгвали с добри чувства. Никога не сме имали проблеми и разправии с напускащи футболисти. Всеки един си е взимал това, за което се е бил договорил. Може на моменти да е имало забавяне, това е нормално за България, но в крайна сметка всички футболисти са си взели това, което са имали да получават. От тази гледна точка, така съм направил нещата, че явно съм спечелил тяхното доверие и тук при нас, договорите въобще не играят никаква роля. Аз като се разбера с един футболист с две приказки и всичко приключва. Ясно е, че той ще си вземе парите. Затова може да питате футболистите. Те могат да ви дадат най-точен отговор.

- Строг ръководител ли сте?   
  -Не, прекалено съм либерален и донякъде това го отчитам за мой минус. Всеки един футболист, когато има някакъв проблем, се обръща към мен и аз съм такъв човек, че се стремя да направя така, че на всеки един да мога да помогна, което пък ми коства още повече нерви. Занимавам се с неща, с които един президент на футболен клуб не би трябвало да се разправя, но аз съм си такъв. Футболистите са го разбрали и може би някой път даже прекаляват с исканията към мен.

- Бившият ви съотборник във Витоша (Бистрица) Бойко Борисов като че ли играе по-редовно футбол от вас. Вие намирате ли време за любимия си спорт?
- Ангажиментите ми не позволяват да ритам толкова често, както го правех преди години. Това обаче не може да бъде оправдание. За спорт винаги трябва да има време.

- Какво ще кажете на врачанската общественост, която иска да гледа професионален футбол?
- Имам един апел към общинското и държавно ръководство, политиците в региона, цялата общественост, запалянковците, всички които обичат футбола и Ботев, да помагат по всевъзможни начини на клуба, а не за всяко едно нещо да се търсят политически интриги, клубни пристрастия или лична неприязън на някой към някого.

Много проблеми ни съпътстваха през двегодишното ръководство на футболния клуб. Имахме недоразумения с феновете, които вече сме изгладили горе-долу. Мисля, че те също разбраха, че аз съм дошъл тук с единствената цел - да направим нещо за този клуб, за да могат всички да са щастливи и доволни, градът да има силен отбор в „А” група и да върнем славата на Ботев от миналото. Имаше проблем и с това, че съм извикал хора от София като Пламен Николов, които да ми помагат. Сипеха се хиляди обвинения, че сме дошли тук едва ли не - да крадем и да търсим материални облаги от цялата тази работа. Всеки един човек може да си отговори - какви материални облаги мога да имам при положение, че вечно не достигаха пари.  Балансът ни за миналата година сочи, че сме направили разходи за 1 380 000 лева, а имаме приходи 1 100 000 лв. Вижда се, че разликата е отрицателна. Имаме задължения към няколко институции, които са отрегулирани, направен е погасителен план и периодично си ги плащаме.

-Имаше и други приказки по ваш адрес, за лично облагодетелстване?
-Искам да запозная обществеността във Враца, защото има много спекулации по мой адрес, че едва ли не, съм прибирал пари от реклами и билети. Не може да кажеш, че обичаш Ботев и да не си купиш билет, който струва 4 лева, колкото е една кутия цигари. На ден някой пуши по две кутии, а два пъти в месеца не може да извади по 4 лева, за да подкрепи финансово отбора при ситуацията, в която е ясно, че няма пари. При 5 000 души на стадиона, не може да са продадени само 3 000 билета. 2 000 човека да ми влизат с карти, да прескачат огради… Това е ощетяване на клуба. Не сме направили билетите като Лудогорец по 15 лева. От тази гледна точка, апелирам, че всеки един може да помогне, макар и с минимален принос на отбора и да вървят нещата.

- Помогна ли премиерът на Ботев и с какво точно?
- Казвам съвсем отговорно, че още преди 2 години, най-голямата помощ за отбора дойде от министър-председателя Бойко Борисов. Ако не беше той, Ботев въобще нямаше да може да стартира сезона, през който влезе в „А” група след 21-годишно отсъствие. Съответно след това продължи неговата подкрепа и в „А” група до определен период от време. Така, че малко съм разочарован от това, че местните политици и управници на града не подеха подадената ръка от премиера, защото в крайна сметка, не може той да ти помага, а ти от другата страна нищо да не правиш и да чакаш само наготово. Положението в България е такова, че няма как държавата да вади пари и да спонсорира определени клубове. Болно ми е, че не можахме да използваме момента, в който премиерът бе много благосклонен към отбора, направи куп неща за клуба, а ние не можахме да поемем някаква инициатива за допълнително финансиране.

- Оптимизмът вече като че ли взе връх над песимизма за бъдещето на Ботев?
- В момента съм обнадежден и в мен цари голям оптимизъм затова, че съумяхме да влезем в преговори с тези инвеститори, които ще поемат евентуално отбора. Те са наистина сериозни хора, които имат изградена програма за развитието на футболния клуб. Най-искрено се надявам нещата да се развият благоприятно, за да може и тимът да върви напред и тази прекрасна спортна база, която имаме тук в града, да се модернизира и да се използва максимално и от футболния клуб, и от гражданите.