По времете на Сашо Томов ЦСКА прилагаше схемата на европейските грандове по отношение на финансовата им политика – банково кредитиране осигурено от близки финансови институции до дупка. И за малко да успее. Обаче, заедно с финансовата криза и този балон се спука (странно, че и балона на Армията също падна!). Изхода от този крах го знаем всички......
Четири години след Сашо Томов ЦСКА вместо да започне на чисто, продължава да влиза в един и същ дългов капан (или по-точно не излиза от него). При всеки настъпващ падеж на най-близкото задължение чуваме за някой нов кредит от близка и далечна банкова институция.То не бе януари, не бе юни, не бе септември. И всяка година едно и също. Подозирам, че така ще бъде до края на ерата Титан.
Какъв можеше да е изхода след спукването на балона?
За да отговоря на този въпрос отново ще се облегна на икономическата теория и практика. Няма как, там където има пари има и икономика. В средата на 90-те България претърпя (и то едновременно) всички познати дотогава типове кризи (валутна,банкова,дългова), много по-страшни от настоящата глобална криза. Изходът от тях бе налагането на Валутен борд и то насила. Тъй като страната ни не можеше да управлява сама парите си, се стигна дотам, някой отвън да изземе тези функции и ни се наложиха няколко прости за разбиране и изпъление, но трудни за изтърпяване правила.
Ще цитирам по разбираем начин трите основни:
1/ обмена на местната валута с чужда такава става при фиксирана цена/курс записана в закона;
2/ увеличаването на парите в икономиката зависи от валутните постъпления отвън (дали от износ, дали от преки инвестиции, дали от заеми) ;
3/ всяко искане за покупка или продажба на местна валута от страна на нерезиденти се изпълнява задължително и безусловно
Интерпретацията на тези правила в ситуацията с финансовото положение на ЦСКА е следната:
1/ всеки нов договор с нов играч става/трябваше да стане прозрачен и при фиксирани параметри – клуба дължи толкова и толкова, при еди каква си ситуация и еди какви си условия? От тук правило номер 1 за клуба - разходната политика става напълно прозрачна.
2/ за да се харчат пари от клуба трябва/трябваше да се произведе нещо, което да се продаде и едва тогава с тези средства да се правят разходи, ако ли не – използват се запасите, т.е. наличните футболисти. Или правило номер 2 - клубът възражда школата си.
3/ като субект, който е в положение на длъжник, и вечно задължен, клуба трябва/трябваше да има освен финансова дисциплина, и предвиден резерв за изплащане на регулярните задължение и на извънредни такива. И правило номер 3 - клубът спестява.
Четири години подобни правила не се спазват в клуба. Затова и той е обречен на вечна загуба и робско мислене, а така не се просъществува дълго. Справка - да попитаме днес българина дали е щастлив от финансово си положение. Чувства ли се свободен.
За да искаме ЦСКА да стане отново шампион (през изминалия сезон клуба просто не беше готов) и да заеме мястото, което историята му е отредила трябва/трябваше задължително да се освободи от своето финансово иго. Но нека това да стане с мисъл, по някакви правила. Иначе, другото както се казва е просто див популизъм и гонене на личен интерес.


