Съжалявам , че българите като общност, не правим нещата както трябва

Вчера разбрах, че обичам волейбола повече от футбола. Разбрах го, защото загубата от Полша в полуфиналите на тазгодишната Световна лига ме жегна много повече от вече традиционно глупаво загубените титли на ЦСКА и небудещи дори съжаление загуби на националния отбор по футбол.

В тази връзка няколко изречения относно българския волейбол.

Ще започна от шефа му. Данчо Лазаров за толкова години начело, не разбра в последните месеци какво означава да имаш такава публика като българската. Освен това, не разбра какво той самият означава за тази публика.

Разбира се, за да не бъда обвинен в лично отношение, ще посоча успехите на българския волейбол по негово време – 3 полуфинала в Световната лига, трето място от Европейско първенство, трето от Световно първенство, трети на Световна купа, 2 сребърни медала за жените от Евролига, трето място на Световно за девойки, трето място на Световно за младежи, сребро на Европейско за младежи и т.н.

Това буди само уважение, особено след като неговия предшественик остави този спорт на ръба на оцеляването.  Въпреки това, в контекста на всичко което се случи през последните два  месеца, Лазаров като ръководител на федерацията трябва да поеме отговорността за този провал и да напусне.

Провал, защото при тази публика, с пълен състав и треньор и добрите съперници (добри защото в полуфиналите ги нямаше топ три в световната ранглиста) трябваше да спечелим този турнир за първи път в историята си. Друг подобен шанс няма да има. Такова благоприятно стечение на обстоятелствата няма как втори път да се случи.

Нека продължа с поведението на някои от състезателите в турнира. Новия heroe на световния волейбол – Соколов тотално изневери на себе си и на отбора, не оправда очакванията, или както се казва скри се. Има много да работи в тази посока, ако иска да бъде новия лидер на отбора.

Затова пък на този фон Капитана Николов показа отново мъжество, професионализъм и донякъде смиреност. Той измъкна отбора срещу Германия. Заслужава да бъде на Олимпиадата. Обаче, най-хубавото от цялата ситуация се казва „десетката” Братоев, неговото представяне е феноменално. Единствен игра със силен сервиз и самочувствие в атаката. А играе в България? Ако продължи така дори и Казийски да се върне, заслужава да бъде негов заместник.

А, и за Алексиев – показа голямо желание и израстване. За съжаление неговия труд отиде на вятъра.

В края, относно бъдещето на този спорт у нас. В светлината на този неуспех, (отново повтарям неуспех, защото този турнир беше в наши ръце!), и упорството на Лазаров, този отбор няма да направи нищо на Олимпиадата. Има поне 6-7 отбора с две и повече класи над нас. Ако ще отиваме за класиране в първите осем, то по-добре да не ходим.... след толкова пари (публични средства), нерви, усилия и очаквания.

Отидем ли все пак, то това ще е края на Лазаров в този спорт. Никой няма да му прости тези два провала, единият вече е факт, другия предстои.

В крайна сметка, за пореден път съжалявам, не че България загуби поредния полуфинал на голям форум (честно казано аз не очаквах нещо друго!), съжалявам най-много, че българите като общност отново показаха, че не могат да правят нещата както трябва.