Избирам Михайлов за главен виновник

Поредната порция международен футбол с участието на представители на българския футбол отново повдигна дебата за това дали сме стигнали дъното. А според някои вече копаем там. За мен футбола ни (на национално и клубно ниво) все още не е стигнал дъното, защото все пак страни като Кипър, Черна гора (визирам мачовете с нациналните им отбори), Словения и Босна имат някакви традиции и са с една идея по-добри от „футболни” нации като Лихтенщайн, Сан марино, Андора, Люксембург, Малта. Ако започнем да падаме от току-що изредените страни, то тогава наистина ще сме на дъното. Разбира се това не трябва да ни утешава. Свободното падане продължава. От тук развитието на дебата се пренася върху въпроса Кой е виновен за това състояние на футбола. Причини и фактори много. От президента на БФС до човека, който отговаря за подържането на терена на последния отбор в Б група (Б група, защото тя все още се води професионална, а ние разглеждаме проблемите на професионалния футбол все пак?). От липсата на шанс до манталитета. Затова и мнения бол. Аз, обаче си избирам президента на БФС като основен фактор за това положение.

Количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Тази сентенция на философа Хегел най-добре приляга в този случай за да се опише какъв е изхода на футбола ни от президента на БФС и обратното. Макар, че ще сменя малко смисъла й. Защото е логично, когато има повече качествени неща натрупани, в един момент да се премине в качествено по-добро състояние. Но важи и обратното разбиране, колкото повече лоши неща се натрупват, толкова на по-ниско ниво се пада и изхода е промяна с цел спиране на загубата на качество. Откакто г-н Михайлов пое ръководството на родната централа след Евро 2004 г. българския футбол не постигна никакви значими резултати. Е да, ще се препише влизането на Левски в ШЛ и чегвъртфинала в Купата на УЕФА, както и участието на юношите ни на европейско първенство, но дотам.  Пък и това говори единствено за наличие на случайност, а не на целенасочена и системна работа. Мисля, че количеството лоши мачове, на национално и клубно ниво е толкова голямо през последните 7-8 години, че е време за качествено изменение. Едва ли вече някой се съмнява в некадърността на президента на БФС и екипа му. Затова когато има конгрес на централата през януари не мисля, че той ще запази поста си. Нито публиката, нито клубовете, нито държавната власт могат да понасят повече това положение.

Какво да кажем за качеството на администриране на първенството. Липсва спортната инфраструктура, липсва организацията, липсва законодатеслвото, липсва контрола, липсва спортно-техническата обезпеченост на отборите. Мачове, ако има такива се играят на ниви с изключение на 4-5 стадиона, и то на дневна светлина....на 40 градуса. Повечето отбори нямат и еднаква екипировка за два поредни мача. Та шампиона Литекс все още играе с откровено фалшиви фланелки правени в някой селски цех на иначе световна марка. Един от грандовете играе с италианските Мишо, като не може да продаде дори и 50 екипа. А и защо няма лого, знак, емблема на ръкавите на отборите от А група, както е в белия свят на организацията, която администрира първенството. Да онова квадратче, кръгче или триъгълниче, подобно на звездната топка на ШЛ. Какво, да не би отборите ни да играят в първенството на някоя африканска държава? Къде са рекламодателите по стадионите? Стари и ръждясали пана? Липса на каквато и да е маркетингова стратегия. Оттам и телевизиите не искат да предлагат такъв продукт или го искат на ниска цена. И всичко това е от ресора на президента на БФС. Ще кажем в пазарна икономика живеем и повечето от тези проблеми са на собствениците. Да но затова има администратор. Каквато управленска и нормативна рамка създаде такава и действителност възпроизвежда. Не се правят елементарните неща. Къде е и базата на националния отбор? Къде са школите, треньорите, методологията?

Докато тези резултати могат да се видят, измерят и оценят, то съмненията за корупция, лобизъм, пристрастия и черно тото са нещото, което реално не само води футбола ни до дъното, ами и ще го погуби. Това са неща, чиито ефекти не могат да се измерят количествено, но определено развалят качеството. Щом и най-голямата легенда на футбола ни и първи треньор на националите в ерата Михайлов поставя подобни въпроси, значи е време за качествена промяна.
И накрая, как високия пост на г-н Михайлов в структурите  на УЕФА помага за българския футбол? Трябва само да видим примера от мача в Загреб на Лудогорец и отношението на съдия, делегати и публика за да разберем, че това е позиция, която носи само личен престиж и ползи. Как президента на БФС ще защити българския интерес? Ами в подобни бъдещи случаи. Това май е най-добрия изход за него от шефското място в България?

Такъв президент повече не е нужен на българския футбол. Количеството грешки е на такова ниво, че вече  е време за качествена промяна.