Как сте?

От дете обичам петък. Причината е извънредно прозаична е не е свързана с паническите викове на черния дроб заради настъпващия уикенд.

Израснах край река Огоста и поради някаква неясна причина във вторник рибата сякаш излизаше в отпуск, а в петък, ех, в петък... Дори най-големите парчета съм хващал в петък.

Та си мислех вчера, не че бях в лошо настроение, няма ли да ми се случи нещо по-така, нещо да "клъвне" по-така. И доживях.

Доживях да чуя, че Министър-председателят на България обявява окончателен край на близо 23-годшните опити за умъртвяване на ЦСКА. Налице е консенсусна политическа воля. Макар, че  същите консенсусни червени, сини , пембени и други сили, подкрепили мъдростта през последния месец на по-рационалните и очевидно по-отговорни към страната хора, не си мръднаха пръста за добро през годините след 1989-а.

Историята и извоюваното право на армейците да бъдат флагман на българския футбол са запазени.

3 август 2012 година.

Идеята на доносниците с нежни имена и техните марионетки не успя с футболен клуб ЦСКА. Макар ЦСКА да беше разбит. Много от другите спортове със славното име и успехи спряха съществуване, други вегетират. Картината е като след яйцевидна градушка в плодородна нива.

Но флагманът оцеля. И вярвам, че отново ще поведе другите с добра надежда. 23 години в рифовете на българския бурен спортен океан стигат!

А на доносниците с нежни имена желая всяка нощ да сънуват нежно по една страница от написаните, с които са оцапали някого и да чуват на сън поне по пет минути от казаното на "ухо".

На армейците отива точно едно поведение - ШАМПИОНСКА АТАКА!