ЦСКА не е софра за мазни курбанджии

Не съм ви казвал нещо от пресконференцията миналата сряда на Инициативния комитет за възраждане на ЦСКА. Сякаш никой от десетките журналисти не обърна внимание, но убеден съм, че повечето не искаха да обърнат внимание.

Тогава, без да го е молил някой, думата взе Ангел (Геле) Рангелов. "Ние през 99-а година организирахме всичко. И ветерани, и фенове, и офицери, защото идваха едни 10 милиона долара (б.а.-тогава при курс 1 долар - две германски марки, или 1 евро днес). И всичко се провали. Затова сега нека ветерани и фенове да не се намесваме и да оставим хората, които разбират", каза Геле.

Бях приседнал на пода. Подпирах се на стола на моя кумец Боби Нинов от националното радио и си мислех какво нещо е животът. И че той наистина се върти като палачинка. Виждах около микрофоните и от ветераните, и от феновете, и от колегите-офицери от онези събития. Идвали, защото щели да приберат едни 10 милиона долара. Така беше. Общо трима колеги от този период имаме пряко отношение към тяхното заработване.

Но нас ни изключиха от клуба за уронване на неговия престиж. Всички се обърнаха срещу нас, за да обслужат поръчката. Ние не оставяхме дългове. Идваха падежи по данъци, траншове от договори и плащания към клубове в размер на 5 милиона германски марки, а бяхме заработили 20 милиона. И още по-важно - тогава Илия Павлов (Вечна му памет!) ни нареди да преминем към мащабна селекция и да атакуваме Шампионската лига. Нито пфениг не отиваше в касите на корпорацията.

От представителите на медиите срещу нас не застана единствено Румен Илиев. Само той. А вероятно като симпатизант на властта, която ни подгони, можеше да бъде знаменосец. Обърнаха се и показаха нискоинтелигентна агресивност дори хора, които буквално съм завел за ръчичка пред пишеща машина в редакция, за да учат занаят. Но като по-възрастен (а и ходил доста повече на училище), отдавна съм им простил детинщините и не нося лошо.

Именно заради нездравите емоции ще обърна внимание с няколко думи на процесите в заръчаната пропаганда. Имах намерение да пропусна, но вчера и последният от "специалната група" тръгна да коментира и ме предизвика. Нека си кажем нещата, ако ще вървим напред.

Като хора с леко над минималната степен на интелигентност, сервилните от изданията на избраната пропагандна група нарекохме чартърни. Ако зависеше само от мен, то със сигурност щях да използвам така популярното в хубавия и мъдър бургаски край - "мазен курбанджия". Това е човек, който все е на софрата. На курбан никого не гонят, защото е за здраве. И такива хора имат таланта да подушват къде вече сипват в паницата.

Та чартърните (ако предпочитате - мазните) от миналия вторник до днес се изредиха чинно да атакуват Инициативния комитет. Предпочитан от сегашната власт в ЦСКА сайт, ден преди пресконференция, се пробва да омаловажи и обезличи хората, които ще излязат пред обществеността в БТА. Имаше объркани имена, но това не е важно. Важно е, че имаше задача за тях и те, както могат, я решаваха.

На самата пресконференция последва опит за летене на класически представител на омазнените, който поиска отговорност в аванс от Инициативния комитет, без в последните няколко години да е задавал конкретен въпрос на криво към хората, които сринаха и вкараха в убийствени дългове клуба.

Да проявим ли разбиране? Чартъри, лагери, избрани за баш глашатаи, бонус командировъчни. Какво му трябва на човек?

След пресконференцията ми стана още по-забавно. Дойде при мен един от офицерите и ми декларира, че заради участието си в онзи преврат през 1999 година, сега ще направи всичко по силите си, за да помогне. "Ти ни предупреждаваше, когато се изказа и дори разясни сценария, но бяха такива времена, в които нямаше кой да те чуе", каза ми още той.

Веднага вестник, за когото пишехме, че е близък до ЦСКА, разясни с цели фермани колко несъстоятелни са лицата от Инициативния комитет и, че било лъжа твърдението за капиталова адекватност на фирмите, заявили готовност за възраждане. Така се прави. Вярно, някога като отстранихме Ливърпул материалите бяха по-кратки, но не можеш да се сърдиш.

И с широка крачка ще стигна до коментар от вчерашния ден. Авторът е класически "мазен курбанджия", спуснат служебно преди години във вестник с "магистрална" важност допреди година.

Според въпросната персона, която няма начин да е вдигала нещо повече от вилица, инициаторите за възраждане вече натрупали няколко гряха и объркват софрата:

1. На мача в Ловеч нямало техен човек, за да видят какво наследяват;
2. Новите инвеститори пропускали да рискуват и да заслужат един безценен бонус със спешно оправяне на финансовите проблеми по случая “Анисе” и съответно с картотеките. Въпреки че акциите са още в “Титан” и не е ясно дали ще бъдат прехвърлени!?!?!?;
3. Цитирам: "Всъщност ЦСКА днес е един вкусен кокал, от който месо не е останало";
4. Цитирам: "При “най-видните” запалянковци играта на ЦСКА отдавна не е най-важното. И там битката е за кокала или може би вече за депутатското кюфте."

Разбира се, никой от Инициативния комитет не е длъжен да бъде в Ловеч и да носи нов тип емоции. Но тук се питам авторът наистина ли е бил на стадиона или в близка механа в китния кв. Вароша!? Защото на стадиона имаше хора, включително лица от пресконференцията, миналата сряда. При това говорили пред медиите и очаква се - разпознаваеми като официални членове на Инициативния комитет. А какво заварват в ЦСКА, на стадиона в Ловеч няма да се види. 

Втората точка може да я измисли извънредно неграмотен човек, който от преяждане се чуди как да угоди. Трудно му е да балансира. А неговият труден баланс е предизвикан от съждението му по трета и четвърта точка по-горе. Той отлично разбира от кокал. И не на последно място - добре би било вместо да упреква феновете, че се борят за депутатското кюфте (б.а. - плоска метафора), дали той не е преяждал с кюфтетата на депутата и не е смукал като крава след суха паша от него и неговите приятели!!!

Извинете ме за грубия извод, но творенията на избраните през последната седмица са тежък онанизъм пред снимка на стара курва. Нищо конструктивно. Едната нескопосана благодарност към тези, които досега са им давали място на килимчето.

Надявам се след толкова години засегнатите някога от мен журналисти да разберат колко прав съм бил. Когато аз отговарях за чартърите в ЦСКА, спазвах правилата. Точно един журналист успя да се качи веднъж без да си е платил сметката, но не по моя вина. Това не значи, че съм забравил.

И си помислете - тогава не се ли уважавахте повече? Не дишахте ли по-свободно? Макар и по-гладни, но със свободен дух...

От наше време насам, сравнителна равнопоставеност сте имали единствено при Сашо Томов. И е хубаво да си го признаете. Истината никога не е срамна. Спасява дори от срамни болести. Започва навременно и правилно лечение. Особено важно, ако си бил наведена страна.

А сега отново ще замлъкна, за да свършим някое и друго богоугодно дело. Някой трябва и да поработи.

До скоро!