Сетих се за тези думи, когато в съботния брой на "24 часа" прочетох мнението на колегата Георги Банов "Държавата да вземе българските паспорти на Стойчев и Казийски". Двамата били извършили национално предателство, отсича Банов с тон като на прокурор от процеса срещу Трайчо Костов през 1948 г. Добре, че все пак не поиска смъртни присъди за треньора Радостин Стойчев и волейболиста Матей Казийски. Или доживотен затвор.
Знам, разбира се, че Георги не е дилетант, отразява вече немалко олимпиади, отделно други големи първенства. Предполагам, че радостта му след победите над Италия и Германия в Лондон е била особено голяма и емоциите му са надделели над разумните преценки.
Оттам и до тази крайност. Може, разбира се, причината да е и друга. За разлика от колегата, аз пиша тези редове, след като нашите загубиха от същата тази Италия и не успяха да ни зарадват с бронзови медали. Тъжно ми е, като на всички българи, но тъгата изглежда е по-добър съветник от горещите емоции.
Въпреки загубата обаче браво на момчетата от отбора, поет на пожар от Найден Найденов малко преди олимпиадата! Всъщност
преди този най-голям спортен форум България имаше един-единствен класен тим - волейболния. Но типично по български той беше буквално разбит от скандали и лична нетърпимост между хората, които го ръководят и тренират.Мисля, че обществото така и не разбра цялата истина за тези скандали. Ясно беше, че един срещу друг се изправиха двама души с подчертано голямо самочувствие и силно его, които нямаха никакво намерение да отстъпят. Това се отрази зле за отбора, от участие в него се отказаха двама от най-силните му играчи и това не можеше да не повлияе върху психиката и играта на останалите състезатели. Въпреки всичко това волейболният ни тим се представи повече от достойно на игрите в Лондон. Безсмислено е сега да гадаем дали щяхме да стигнем до медал, или пък титла, ако в него играеха Казийски и Андрей Жеков.
Но заради това, че те двамата, плюс един от най-доказалите се в световен мащаб треньори през последните години, какъвто безспорно е Радостин Стойчев, показаха характер и защитаваха своите принципи и разбирания, сега трябва да им отнемем българските паспорти ли? И да ги закачим на стената на позора?
Хайде да не се правим на повече българи, отколкото сме. Както казва в едно свое стихотворение Любомир Левчев - "Няма вълк, няма брат! Човек за човека е българин..."
Преди около 4-5 години виртуозният бразилски разпределител Рикардо Гарсия влиза в много тежък конфликт с треньора Бернардо Резенеде и се отказва от националния отбор. Никой, естествено, и не помисля да му отнеме бразилския паспорт. После двамата се помиряват и сега в Лондон Гарсия помогна с опита си на отбора. Преди
световното първенство по футбол в Испания през 1998 г. Христо Стоичков влезе в лют конфликт с треньора Христо Бонев и той задраска най-голямата ни футболна звезда от състава. Един хубав ден Стоичков отиде с букет цветя у дома на Бонев и двамата се помириха.Значи можело даже и в България!
Мисля, че помирението, а не отнемане на паспорти и рязане на глави е пътят за развитието на този волейболен отбор. Нима ще зачеркнем завинаги волейболист мечта като Казийски от националния ни отбор след всичко, което е дал за него?! Или след време няма да се възползваме от специалист като Стойчев начело на националния отбор?! Не вярвам и самият Найден Найденов да си мисли, че ще е треньор на тима до живот.
Забележка: Материалът е на колегата Пенчо Ковачев от "24 часа".
