Господинът от Лондон

Мачът с Италия само и единствено това, колко велик футболен гении е Димитър Бербатов. Сега разбрахте ли защо той отказа да облече фланелката на националния отбор?

Да, той видя, че няма място в него. С евентуалното му завръщане щеше да се наруши хармонията, да се разбие баланса. Той няма как да се впише в тази схема. И взе най-правилното решение, дори знаейки, че ще бъде анатемосан. Направи го в името на България! Димитър е дал достатъчно на Родината си. След Стоичков, той е вторият, който накара света да говори за нашата малка страна, а и е пример за тези, които снощи бяха на терена срещу адзурите. Той не беше в съблекалнята до тях, но те видяха къде могат да стигнат, ако пожелаят. Затова нека не съдим Бербатов…

Крайно време е да замълчат и онези, които го обвиниха, че е избрал Фулъм пред Юве…

Когато стана на 80, ще седя с бабата на някоя пейка и ще храня гълъбите…

Това е мечтата на Димитър Бербатов. Разкри я сам преди време. Е, сега му остава само да изчака следващите 49 години. Или може да започва вече да се разхожда с коричка хляб в джоба.

“Глупак! Защо не отиде в Юве, за да се бориш за Скудетото? Защо избяга от големите мачове? Страхливец!”

Митко бе разпънат на кръст от критиците, които не спираха да натякват оплакванията му, че му се играе футбол на високо ниво…

Той сам абдикира от величествените битки, за да избере аристократизма и спокойствието. Сега може спокойно да влезе в някой пъб в югозападната част на английската столица, да предреди всички и да си подаде кредитната карта с думите “Аз съм от Лондон”. И пак ще е на върха.

В следващите сезони името му ще бъде споменавано всяка седмица и то на висок глас. Всяка втора събота на месеца, когато малкото камионче с високоговорители, което издава весела мелодийка и обикновено се използва за продажба на сладолед ще обикаля уличките около “Фулъм роуд” и ще приканва жителите на един от най-скъпите квартали на мегаполиса, разсичан от Темза с думите: “Заповядайте на “Крейвън Котидж”, елате да видите Димитър Бербатов”.

Отмина времето на Митко да се хвърля в големите битки. Той бе готов за тях преди време, когато с него се изгаври Господинът от Абърдийн. Сега трябва да мисли за Елена и Дея, а чака и още едно дете… Къде е по-добре да растат наследниците му? Едва ли има две мнения.

Дали трябваше да избере Торино? Не. За какво? След повече от седмица в този град ти идва да се самоубиеш от скука. Точно за толкова ще разгледаш Порта Палатина, ще посетиш площад Сан Карло и ще се разтъпчеш по Палацо Реале. А след това? Всъщност в Юве преди да говорят за морал, нека помислят как се отнесоха към иконата Дел Пиеро…

Флоренция? Там ще изкара месец-два преди да му втръсне. Катедралата Санта Мария дел Фиоре, Църквата Санта Мария Новела, базиликите Санта Кроче и Санто Лоренцо, параклиса Бранкачи, Галерия Уфици и тази на Академията, а за финал Палацо Векио и Къщата на Данте. Толкоз.

Лондон си е друга бира. Особено Югозападен. На две крачки си от най-скъпите МОЛ-ове на Оксфорд стрийт, от Темза, където всеки ден е различно и всеки следващ път, когато стъпиш там, имаш чувството, че никога преди това не си бил на това място. Един път Митко може да слуша цигански тробачи, настанили се на Лондон Бридж, на следващия ще погледа с високомерна усмивка румънските тарикати, който разиграват “тука има, тука няма” току пред Уестминстърското абатство, ще се порадва на живите статуи, а забележителностите и театрите едва ли има смисъл да изброяваме.

След близо 11 години в епицентъра на бурята, той избра спокойствието. Във футбола той едва ли може да постигне нещо повече. Сега е време за семейството му.

Със сигурност съвсем скоро ще прочетем и новината, че Митко се е обзавел с луксозно имение в най, най-богатата, тиха, зелена, спокойна, красива и аристократична област на Англия – Съри. Там, където ще бъде добрия български съсед на редица графове и графини, на Тери, Лампард и Ашли Коул, на Род Стюърт и на Черил Коул…

Срещу 2 или 3 милиона паунда, той ще стане част от това общество. Ще си гледа кефа в палат с една дузина спални, няколко хола, огромна ливада пред него, басейн, фитнес и тенис-кортове…

А първото място, където можеш да достигнеш от Съри, следвайки най-спокойната английска магистрала А3 е именно “Крейвън Котидж”. Тя започва от Портсмут, с великолепния музей и кулата, от която пиейки кафе виждаш Франция и завършва пред постъпите на стадиона на Фулъм.

Там, където никой няма да му държи сметка за един или два пропуска, никой няма да навлиза в личното му пространство…

С подписа си, Митко гарантира спокойствието и щастието на семейството си. Той вече няма да е под прицела на феновете. Онези фенове, който счупиха челюстта на баща му, псуваха майка му, а години след това го иронизираха в Манчестър. Край! Той даде достатъчно. Покори върха. Връх, който е достъпен за малцина българи. Създаде име и натрупа капитал. Сега е време да взима. Време е да се наслаждава на живота, да рисува… Нека запазим тишина!