Имплантирайте "чипа ЦСКА" сега!

Ето го и Протокол №410 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 13 юли 1971 година. Той в следващите дни и месеци ще ражда фолклор. Ще удря с "фенска кирка" по гипсираната статуя на "непорочния и любим" клуб.

Исторически обаче този протокол не е разказ за младото поколение, което няма нищо общо с онези времена и за което всичко е днес. Именно поради това ще се опитам да щрихирам няколко опорни точки, не за да градя конфликти, а да разясня защо никой не успя да умъртви ЦСКА вече 23 години след промените от ноември 1989-а.

Без съмнение с обединението на няколко малки софийски клуба и създаването на Септември при ЦДВ (по-късно ЦСКА) през 1948 година е следван съветски модел. Едва ли в процеса на национализация на икономиката друго би могло и да бъде.

Най-важният акцент в целия процес обаче е, че ЦСКА е клуб на армията. Няма по-важен акцент от този. Защото не само исторически, но и с днешна дата, армията няма по доктрина задължения, които да и вменяват допълнителни функции и да я дискредитират като репресивен орган. Тя е народна заради суверенитета на суверена.

В армията, освен пропагандни органи, част от които съм бил и аз, нямаше нито структури, нито кадри за друг тип самоконтрол. В нея бяха службите на Военното контраразузнаване (ВКР), които обаче бяха част от системата на МВР и на подчинение на МВР. Техните офицери носеха нашите униформи, но не бяха част от нашия армейски организъм.

Веднага ще направя вметка (отново заради младите), че ВКР не се занимаваше задължително само със слухтене от общ характер и незначителни щуротии. Понякога имаха много тежки случки. В подробности няма да влизам, но тези, с които сме служили в несъществуващата вече 24-а танкова бригада, знаят много добре какво имам предвид.

Ето защо, когато говорим за ЦСКА и неговата диктатура от края на 40-те до началото на 60-те години на миналия век в българския футбол следва да отбележим, че това се случва въпреки системата. Постигат го едни много бедни момчета (повечето от тогавашна "Коньовица"), с изключителна работа при поставянето на основите на иконата за всички цеденевисти Крум Милев-Чичето (б.а. - или Палаврата по прякор преди войната).

ЦСКА не е имал дори и да иска възможност да подслушва и извършва нечистоплътни действия срещу вечния съперник. Но и обратното - кой можеше да спре тази машина от огнени характери, облечена в червено?

С днешна дата в една или друга степен е налице обществен контрол. Къде по-успешен, къде не. Но тогава министрите, които по правило бяха и членове на Политбюро, или най-малко на ЦК на БКП, бяха като феодали. Изключително трудно някой би могъл да им влезе в системата. За обществен контрол е абсурдно да се говори. А дори по високите етажи и за партиен.

Младото поколение следва да знае, че МВР в онези години е имало изключителна и безмилостна школа. Инструкторите на КГБ. През 90-а имах няколко срещи с генерал Славчо Трънски във връзка с едно журналистическо разследване на събития от края на 50-те, началото на 60-те години във Воненна академия "Г.С.Раковски". Темата не е важна за тази публикация. Но Трънски не бе измислен партизански герой. Той беше много корав и с остър ум мъж. Когато вече бяхме изяснили картинката в общи линии, след нашите срещи, сякаш за финал той ми каза нещо, което няма как да не дава отговор на много въпроси: "Вие знаете ли какво са съветници на КГБ в България? И слава Богу, че не знаете. И дано никога не се наложи да разберете!". Трънски знаеше. Защото дори той - легендарният партизански командир, бе изкарал месеци в подземията, докато все пак решат, че не съвсем е враг на народа.

Именно поради това не се учудвайте на безпардонността в поведението на Солаков, на тези преди или след него. Много по-важно е да отбележим, че въпреки системата и цялата мръсотия ЦСКА си изгражда авторитета на "убиец на гиганти", както го определя в свой анализ списание "World Soccer", публикация която съм виждал с очите си. Прави го не с партийна подкрепа, а с футбол и с много, много силен спортен характер.

Ето защо съвременните килъри не успяха да умъртвят ЦСКА вече почти четвърт век. Ето защо и привържениците на червените се множат и не намаляват. Въпреки несгодите, ударите и натиска. Некадърни управления на клуба, хаос в организацията, чудовищен срив в обезпечаването. Основите са толкова дълбоки в сърцата на хората, че взривяването на мавзолея бе като фойерверк с китайски пиратки.

ЦСКА днес страда от липсата на онези момчета от "Коньовица". Твърде епизодично успява да наложи диктат, да отчаят всички. И то с единственото възможно оръжие - футбол на терена. А не извън него.

Вярно е, че както Тодор Живков е решавал на лов стратегически въпроси с Леонид Брежнев (б.а. - за по-младите: най-дългогодишният съветски лидер) и с Франц-Йозеф Щраус, външният министър на тогавашната ГФР (Германска федерална република), така и години по-късно с пушка в ръка измислиха как да вземат лиценза и да подменят лицето на успеха през 2008-а. Но тогава ЦСКА взе шампионата с 16 точки разлика. Тогава изглежда услужливите политически другари не разбраха, че отнемането на лиценза на легитимния шампион, заради тези 16 точки, даде 16 години импулс за любовта на феновете.

Времената са други. Подслушването на солаковите хора е оперативно упражнение в сравнение с мръсотиите и мръснишките ходове днес. Пък било то и с парола "Лиценз".

Ето защо мисля, че дори и с много болка и несгоди следва да се формира ясно българско ядро на ЦСКА в следващите години. И когато бъде привлечен чужд да се внимава дали той може да имплантира в сърцето си "чипа ЦСКА". Ако не - то той не ни е нужен!

Това се отнася и за управлението, за администрацията, за всички които следва да излекуват умореното, преди всичко от глупостта, тяло на великия български клуб.

ЦСКА не бива и не може да бъде забъркван в мръсотии. Защото ЦСКА по доктрина си остава армейски.

А армията не е просто българска. Тя винаги е народна!