Жоро Павето е спасението на Ботев (Враца)

Преди повече от 40 години Жоро Павето се бе превърнал в ужаса на нощна София с нападения над жени и беззащитни. В иначе красивата, спокойна и чиста София по това време. Бях малък, но си спомням много добре тази психоза. Точно по това време баща ми попривърши с построяването на Кремиковци и се насочи към изграждането на АЕЦ. Така се върнахме и ние към корените от врачанския край.

Неслучайно припомням онези криминални емоции от моето детство. Връщам се, защото човек с такъв прякор е лидер на феновете на Ботев (Враца), но за разлика от онзи тогава е човек с професия, имаща отношение към запазването сигурността и здравето на хората, а не обратното. Георги Даскалов (Жоро Павето) все повече се превръща в единствената и почти отчаяна алтернатива за Града на ботевата слава, свързана с хипотетичното спасение на футболния клуб от бърза смърт. Защото е останал почти единствен, който може да поведе и да потърси решение. Колкото и утопично да изглежда това.

България чува това-онова, но и едва ли се интересува с такава дълбочина от проблематиката. Голяма сиромашия и голяма глупост. Какво толкова? Случки, колкото щеш.

Ще се върна съвсем бегло в годините. Сигурен съм, че дори и местните не са си давали сметка в годините, че в неголяма Враца е построен някога вторият по капацитет клубен и трети изобщо в държавата стадион. Причината не е свързана със значимостта на партизански отряд "Гаврил Генов", нито признание към великия идеалист Йордан Лютибродски, не е и заради футболни успехи. Този стадион бе признание за неповторимата любов към футболната игра, към почти винаги заетия му капацитет. Виждал съм и това. Участвал съм. А и когато гостуващите преминеха река Искър при Мездра по правило вече пускаха една топка в мрежата. От страх. Понякога панически страх.

Извън София, Пловдив и Варна има точно четири центъра на неповторимата футболна игра, където може да няма пари за хляб, но за мач ще се намерят. Това са на Юг регионите на Благоевград и Стара Загора, на Север Велико Търново и Враца.

Ето защо съвсем не се учудих, че когато миналата година Ботев влезе в елита, още в началото оглави класацията по посещаемост на домакински мачове и не пусна лидерската позиция до края. Вярно, не ходеха вече по 32 000, но на няколко пъти бяха около 10 000 (б.а.-извънредна цифра извън ЦСКА и Левски). Но ЦСКА и Левски са национални клубове. Там е различно.

Стигна се до уникален социален феномен, при който сякаш нямаше човек, който да не познава момчетата и да не комуникира нормално с тях. Децата рисуваха любимците си и им подаряваха творенията, издебвайки ги зад ъглите в малкия и китен градец.

Отборът съвсем не винаги побеждаваше, смени и трима треньори. Но публиката оставаше и след загуба да аплодира, изчакваше момчетата пред съблекалните и ги окуражаваше за следващия път. Дори полицаите им знаеха рождените дни и ги поздравяваха. Обиждаха цветнокожия Виктор Дениран, чупеха му колата, забиваха му строителни материали в стъклата, но и той обичаше града и не се сърдеше на хората. Имаше такъв дух. Уникална обстановка в условия на перманентна сиромашия. А тази обстановка се допълваше от подкрепата на поне 2-3 000 от вътрешността на окръга. Познавам лично такива.

И всичко се обърна. На пръв поглед политически. Защото то се обърна политически. Но за нормалния, обикновен човечец остана скрито, че зад политическите обещания стоят интереси от друг характер. Неслучайно групичката за манипулиране започна публична атака към ръководството на Ботев много по-отрано. Почти година по-рано. Тогавашните едва ли не всеки ден трябваше да доказват дали имат сестра. В град като Враца 500-1000 гласа при ниска избирателна активност имат решително значение. И стигнаха до промяна на властта. Заради едни много милиони по едни проекти. Направиха го с всички средства и никой не мислеше дали ще сложи прът в колелото на развитието на града.

Първият удар, на който никой не пожела да обърне внимание, бе снижаване на финансовото участие на общината във финансирането, оставайки на смущаващото ниво от 200 000. При повече, преди това, за участие в Б група.

Клакьорите се хвърлиха в подкрепа на испанския мошеник Монео. Тежка мозъчна атака за едни 700 милиона фактурирани евро печалба на новия инвеститор. Народът гладен и емоционален - лудна. Каквото и да им говориш, журналистите криви и ще изгонят добрите испанци. А в същото време онзи, големият в бизнеса, продаваше клуба си от Сегунда за 1 евро, та дано някой го отърве от тежката отговорност. Там все пак се размина. Феликс Монео финтира отново, след като се пробва преди това да се намести в ЦСКА. Дори води Димитър Борисов, Калоян Стоянов и др. да се снимат с Флорентино Перес в Мадрид.

И разбира се, дойдоха следващите. Един гелосан местен мазник, който замая мозъците с художествена измислица за обезпечен годишен бюджет от 3 милиона лева (два пъти по-висок от действащия), водещи играчи от водещи отбори във водещи шампионати. Появи се и един ВИП мошеник, който бил агент на Кака. Може и да е бил. Но когато Галиани дискутираше бъдещето на Кака и евентуалното му завръщане на "Сан Сиро", този същият мошеник чакаше президентски пост в бирхалето на хотел "Хемус". И това нямаше кой да види.

Нямаше кой да види, че двама-трима размазват отбора след напускането на Чавдар Атанасов и Пламен Николов. Всички знаем, че 99.99 процента от момчетата от предния отбор са с доста осреднени спортно-технически възможности. Но това, което пристигна, може да разплаче и двадесетте фена на Ураган-33 от село Софрониево. Пристигнаха играчи от една лига, която дори е с по-нисък статут от А окръжна. И какво ще се постигне? Да оставим настрана изцепката на лицето Тири, че той не бил инвеститор, а такъв, който умее да разпределя най-правилно и да управлява. Ей, банда!? Че мястото е малко по-глуповато и пълно с наивници е ясно. Но твърде отдавна бачи Цеко не се бръсне с мотика.

Трябва да призная, че момчетата около мен предупреждаваха в една от социалните мрежи много активно. Но никой не ги чу. Дори ги изтриха, за да не влияят. Защото през последната почти година две-три хлъзгави персони успяха да насочат недоучилите и наивните в желаната от тях посока. И сега отбор няма. Унищожен и предизвикващ само съжаление. Всичко това бе постигнато със собствени сили. Никой не го е стимулирал. Проблемът на скрилите се напоследък манипулатори е, че проектите не тръгнаха и планът за едни пари не проработи. Ами сега?

Сега Жоро Павето е единствената алтернатива. Той е човек, който може да сканира за секунди насрещния, заради естеството на неговата професия. Той и другите да поискат отговорност от кмета за допуснатата тежка грешка. Няма нищо рационално в това измислените италианци и доведените от тях анонимници да останат. Онези пари, които са сънували, изглежда няма и да се появят. Много тежка греда за плана. Измислен, но нереализиран. Лошо.

Следва той и другите да настояват за начална намеса на кмета, за да възстанови поне малкото, което може да се реанимира. Веднага да идат да се помолят на момчетата, които бяха изгонени и все още са без отбор, да се върнат. И сигурен съм - те ще го направят, ако италианците се махнат. След това да потърсят от Мездра, Козлодуй, Дунав (Селановци), пък ако има и от Косталево, но бързо да градят гръбнак. Ако няма пари за по-скъп треньор, то по добре да викнат Кирчо Липовянов-Фокси от Козлодуй, но да не спират. Тошко Гарев може, трябва само някой с лиценз. Да помислят и да решат какво да правят с Илия Вълов, който изигра решаваща роля в разбиването на отбора. Именно той се направи на директор и изгони душата на съблекалнята - капитана Росен Ванков. Легендата на ЦСКА показа потресаващо ниска култура и си повярва повече от възможното. Да си ухо на големия началник е едно, но да си управленец се изисква покриването на твърде много критерии, което при него е абсурдно предизвикателство.

Вальо Станчев, ако иска да си запази името, то нека си тръгне веднага.

Да, стои въпросът кой да управлява. Ами до уреждането на въпроса кметът да поеме отговорност, пък било то и с делегирани от него хора. Но Жоро Павето да настоява и да изисква. Но по никакъв начин да не влиза в управление. Мястото на феновете не е там.

Трудно ми е да повярвам, че Ботев има как да остане в А група. Но Ботев има сили да остане професионален и при рационален план да се върне бързо. Всичко е въпрос на реакция и точен анализ. Бързо. Сега. Веднага.

И преди 3 години, и преди 1 и наскоро, с мен се правеха сондажи да поема управлението на клуба. Обсъждал съм с всички какво може да се направи. Но съм отказвал. От една страна, защото аз не съм автентичен врачанин. Дори не съм учил там. От друга - мога да бъда полезен по хиляди начини. Не и с криминални схеми.

Не се шегувам. Бъдещето на Ботев (Враца) в момента е в ръцете на Жоро Павето и момчетата около него. Не на ходили тук-там на училище мазници. Понякога е по-добре да знаеш достатъчно, за да свършиш работа, отколкото да си с докторска степен, но да си усвоил единствено мръснишките механизми на манипулацията над недоучилите или доверчиви момчета.

На ход си ти, Георги Даскалов! И само ти!