ЦСКА не вярва на любов

Възраждането на армейците прилича повече на насилствения възродителен процес

Възраждането на ЦСКА се отлага. Възрожденците се отеглиха, обидени като ощипани девойки. Щели да продължават да следят ситуацията, да мислят и пак да опитат, но след 1 ноември. Лошото обаче било, че не намирали подкрепа сред червените фенове. Не усещали доверие, а те искали да спасяват.

Е как да им повярват хората? То така и аз мога да спася комшията от мерцедеса му, защото не го е карал две седмици на автомивка, да го спася от вилата му, където не е окосил тревата, а току-виж посегна да спасявам и комшийката, защото комшията не я “уважава” достатъчно…

Възраждането обаче малко заприлича на възродителния процес отпреди двадесет и кусур години. Ти няма да се казваш така, а така. Просто, защото така съм решил. Глупости!

Само за един месец посрещнатите с овации “възродители” си вкараха толкова автоголове, че сега хората хем не искат да чуят за тях, хем палят свещи, че до сделка не се е стигнало.

И как да се сърдиш на феновете, когато за този един месец не си казал нищо конкретно, не си посочил изход от кризата, а само си повтарял колко обичаш ЦСКА и си крещял “Вън боклуците”.

Ако така ставаше защо не опитат и с Манчестер Юнайтед? И там имат задължения, и там не станаха шампиони, изпускайки титлата в последния мач, и там феновете роптаят срещу ръководството. Ето го къде е. Да отиват, да организират една пресконференция и да кажат, че до 48 часа семейство Глейзър трябва да им предаде акциите.

ЦСКА обаче било институция. А Юнайтед не е ли?

Те обичали клуба. Ами то много хора го обичат, но не могат да го управляват. И кой вярва днес в тази пуста любов. Тя е за трибуните. Нима шейховете обичаха Сити, Абрамович – Челси? Не. Това е бизнес.

Истината е, че май една група хора се опита да получи на тепсия и без пари водещата спортна марка на България. Марка, която в момента е гарнирана и с концесия за стадион, който се намира в самия център на София.

Цената била голяма! Еди колко си за акциите, еди колко си задължения. 60 милиона…

Добре де, нали бяха много куражлии. Настоящите собственици намалиха дълговете с 40 милиона. Димитър Борисов го каза в прав текст, че за негова сметка ще останат водените в момента дела (дали ще спечели или ще загуби си е негов проблем), и поиска 14 милиона. Но и това е скъпо! Е, чакайте малко. Вие подарък ли искате? Или щом “обичате” нещо трябва да го получите? Аз обичам Анджелина Джоли, обичам джип Ауди и апартамент в “Бурж ал араб”…

И сега?

Иначе да седиш отстрани и да коментираш е лесно. Бюджета не трябвало да е толкова, а толкова. Заплатите не трябвало да са такива, а еди-какви си. Добре. Имате виждане, но нека бъде споделено, след като се наречете горди собственици на клуба. Сега всичко се нарича нечестна игра. Още по-нечестно е по време на самите преговори, документацията и всичко, което е казано да става достояние на хората на секундата.

Не е ясно кой даде съвет за подобна медиина политика, но е факт, че той няма хал-хабер от тази работа. Какво се очакваше? Да видят хората и да ахнат, че “Възраждане” били готови да извадят 5 милиона лева за нещо, което ще получат даром, а “Титан” да си тръгнат. Борисов и Иванов може да са всякакви, но не са идиоти и могат да събират и изваждат. Те знаят какво притежават и колко му е цената. И едва ли им пука за приказките за любовта, на която вече никой не вярва.

И как да повярваш, когато един който много, ама много обича ЦСКА и става и ляга с мисълта за отбора, единствен отказа да намали заплатата си. А тя между другото е 43 хиляди лева на месец. Другият, който също е “голям цесекар” и е спряган за президентски пост, един месец не обели дума за тима от Борисовата градина, а когато го направи обяви, че “на тези хора” не може да откаже. Да разбираме ли, че евентуалното идване на “Армията” ще е заради ловната дружинка, а не толкова за отбора, благодарение на който светът те познава…

Забележка: Препечатваме коментара на Явор Пиргов от direktiva.net без съкращения.
Забележка 1: Проспорт.бг не споделя гледната точка на автора, но би защитил с всички средства правото му да я мотивира и изразява публично.