Само Левски остана единак в битката за титлата. Сам срещу всички. Никой не им ляга, никой не се съобразява с тях. Сами с една банка и едната участ да са любимия отбор на всички власти.
Феновете на сините извадиха от нафталина транспарант и го издигнаха в Стара Загора : "Сами срещу всички". Мил спомен от времето на господин Лафчис.
Така си беше. Марсиньо чакаше сам самичък Акалски да наака едно центриране и да му побутне топката в краката.
Де Карвальо след толкова мъки да облече синия екип си беше направо в депресивно състояние. Неговите разиграват в ляво, подават на Пелето, а той сам. Половин минута никой не идва да се отрие поне в изпотената му фланелка. А времето хладно. Сам. Какво да направи, като му подават топката и е сам!? Ами ще я ритне. Да дойдат да го прегърнат, да се стопли.
И всички заедно, осиротели, отново сами да се опълчат на статуквото. Каква участ само? Какъв характер!?
Като в един спомен от турско: "Събрали сме четата, засукали сме мустаците, набучили сме пищаците. И изведнъж - турци!? Те двама!? А ние ... сами!?"...


