Още преди 8 вечерта вчера излезе решението по некартотекирането на Мишел Платини. Час напълно нормален за първа реакция. От ЦСКА.
Не говоря за собствениците. Тези смели мъже имат тежката задача да решават бизнес логаритъм в държава и град, където не се замислиха да застрелят дори американския посланик. Мисия тежка, мисия почти военна. Трябват, както казват македонците, "муде за оваа работа". А и те така и така не се занимават с управление. С управление на футбола. Оставиха си човека. Изпълнителен директор.
Същият, който на стадион "Славия", миналата седмица, събра всичката народна любов. Толкова много, че не я понесе и си тръгна по-рано.
Може решението на СТК да е мотивирано точно. По правилата. Не мога да знам. Не мога да знам дали договорът на Мишел е подписан на 31 август и влиза в сила на 31 август. Защото хипотетично той може да е подписан на 31 август, но в него например да е отбелязано, че влиза в сила от 1-ви или 15 септември, или след картотекирането му от Българския футболен съюз. Всичко може. Но не знам. Със сигурност обаче този, който го е подписал и се радва на народната любов, знае. Нещо следваше и следва да каже.
Засега мълчание. По-силно от гениталната тишина на послушница в женски метох.
Моят дългогодишен приятел, легендарният играч и треньор на ЦСКА Паро Никодимов, заключи преди ден-два, че новите нямали финансов капацитет за ЦСКА. Нови няма! Имаше предложена алтернатива, която не бе приета. Първа алтернатива. Втора алтернатива. Трета алтернатива.
Статуквото остава същото. Некадърно управление и схематични гимнастики за милиони. Нещо като виртуални 40 милиона в капитала.
Ако така продължава, то скоро може и да не са нужни никакви пари. В "А" окръжна играчите се събират обикновено в сряда да пият по една бира и да се уточнят къде ще се срещнат с колите за поредния мач.
За да не се случи това и при отсъствието на "пилот в самолета", е нужно веднага, сега и безпилотните фен организации да скочат. Във всички посоки. Първата и най-важна е да не оставят отбора сам. Точно в този момент изобщо не ме интересува каква е заплатата на Стойчо Младенов. Не ме интересува дали е водил или води преговори за сина си. Не ме интересува дали е освободил добрите и оставил калпавите, заради някакви интереси. Не ме интересува дали изпълнителният директор е грамотен и дали след 4 години е осъзнал, че е лицето на ЦСКА. Отборът следва да бъде подкрепен. Безусловно. Както пролетта. Друго решение няма. Отборът е сам. В джунглата. В българската футболна джунгла, в която с други средства се прави опит за подмяна на стойностите. С услужливото поведение на притежаващите клуба. И все пак - този клуб не е голф двойка...
След полувоенната мисия в Бенгази очаквам следващия ход на чорбаджиите. Вярно е, че от преговорите преди няколко седмици им нямам капка доверие. Но знае ли човек!? Може пък да са го измислили... Дано само не е „Debt in nature” (фалит, смърт), както казва младият икономист Живко Роев преди дни.
Подкрепете отбора! Каквото и да става! Защото не вярвам, че ще имаме сили и организация да ходим в пакет по долните дивизии. Както го правеха бултрасите, както го правят сега феновете на Рейнджърс.


