Полковникът: Не хора, кръв трябва!

Горе-долу по едно и също време прочетох, че ЦСКА започнал да играе на „Армията”  чак през 1965 г., защото стадионът бил построен тогава, както и, че завършването на ремонта на стадиона в Борисовата градина се отлага. Първото твърдение беше на един уважаван и популярен спортен журналист, който в никакъв случай не може да бъде подозиран в злонамереност, въпреки, че е привърженик на Левски. Във втория случай става въпрос за поредното неизпълнено обещание на „Титан”.
 
Истината е, че обновеният след основен ремонт стадион „Народна армия” е открит официално на 5 май 1968 г. по случай 20-годишнината на клуба, но всъщност мачове там се играят много преди това. Дори известният футболен историк Силвестър Милчев твърди, че това място е люлката на българския футбол, защото първите футболни мачове в България са се играли в местността „Пустинята” – там, където сега е стадион „Българска армия”. През 1934 г., когато собственик на стадиона е АС 23, националният отбор на България играе там своя пръв мач за световно първенство и губи от Унгария с 1:4.
 
През 50-те години на миналия век на „Народна армия” играе не само ЦСКА. Там често се провеждат и домакинските мачове на Левски. През 1964 г., в началото на май на „Народна армия” червените разбиват своя вечен съперник с 6:2 в един приятелски мач, определен от медиите като „мач на дружбата”, докато бившият заместник-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов – Бързия, твърди, че наистина ставало въпрос за дружбата, но за тази между кучето и котката. Разбира се тези подробности са непознати, както за популярния спортен журналист, така и за „титаните”. На журналиста – привърженик на Левски му е простено, но собствениците на ЦСКА би трябвало да познават ако не историята на тима, то поне ценностната система на червените фенове и да знаят какво значи за тях „Армията”. Впрочем за това „титаните” могат да научат много, точно от споменатият вече о. р. полк. Иван Стоянов – един човек, който преди много години пренебрегна възможността да стигне до генералско звание, за да започне работа в любимия ЦСКА и то точно като шеф на спортните бази.
 
„ Аз съм привърженик на АС 23, на Чавдар и на ЦСКА, защото за мен това е един и същ отбор и ние сме единственият софийски тим, който все още играе на своето първо игрище. Знаеш ли, че когато през войната започнаха бомбардировките и трябваше да се евакуираме в провинцията, аз макар, че бях само на 14 години, отидох да се сбогувам с нашия стадион така както преди раздяла се сбогуваш с близък човек”. След този разказ вече не се учудвам на всеотдайността с която Стоянов работеше на „Народна армия”. И все пак го провокирам: „На теб ти е било лесно да поддържаш и стадиона и всичко друго. Разполагал си с толкова много войници”. „ Хора винаги ще се намерят", отговаря ми бившият червен шеф. "Помниш ли колко бързо, с помощта на феновете, бяха сложени всички седалки през1998 г. Сега „Титан” имат голяма фирма и разполагат с много хора, а ако се включат и привържениците, ремонтът може да завърши само за няколко дена. Не хора, кръв трябва" – отсича полковникът.

Тръгвам си и си мисля колко е прав Иван Стоянов. Колко много се нуждае ЦСКА от истинска, силна, червена кръв.

Забележка: Материалът е на Валентин Василев за sport1.bg  , който препечатваме без никаква намеса в текста. Заглавието е на Проспорт.бг