ЦСКА има нужда от силен звук, картината скоро HD няма да стане

Публикувано на: 28.09.2012 16:57

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
А Велизар расте и скоро ще пита. Но вече вас.
Ще прощавате момичета и момчета, но ми остана малко свободно време и се огледах през последния половин час къде какво се е случило. Натъкнах се на публикация в един от най-посещаваните сайтове, че фракция от фенове на ЦСКА се борела за независимост. На мача с Ботев Враца тези хора събрали пари и продължават да го правят, за да си осигурят средствата за хореография на вечното дерби на 20 октомври.  

Много се натъжих. Живеем пазарно, но много се натъжих. Израснах във време на хореографии, участвал съм в някои. За манифестации да не говорим. И не ми харесваше. В интерес на истината сега се радвам понякога на това, което правите, но сякаш повече от носталгия. За съжаление все повече се убеждавам, че прогниването на клуба, води до гангренична опасност и най-важният жалон - публиката.

Питам се - и какво като стане шарено на Сектор Г,  или на част от него. След като стадионът кънти, като току-що отворена тракийска гробница.

Някога нямахме фенклубове, нямахме и пряк контакт с клуба. Не мислехме за хореография, а само как да подкрепим отбора. Повярвайте ми - огромна част от вас изобщо не знаят какво е да звъни стадиона от единна подкрепа. И днес помня как чичковците с червени ленти на ръкава понякога ни умоляваха да спрем по време на евромачовете.

Живеехме във време, в което бяхме членове на комсомола. Но се роди в идеологоческото пространство понятието "неформали". Нещо, като "ни се кара, ни се води", за да го разберете. Докарахме я дотам курсовият ръководител, като види остатъците от 36 човека да пита: "Оня пак ли ги е завел на мач?". И да ни извини отсъствията. Да ни скрие. Да не ни накажат нито веднъж. Моят беше Ростислав Горанов. И той от ЦСКА, но нямаше как да избяга. През май направихме 30 години и на срещата пак за ЦСКА ме пита.

Съзнавам, че съм имал шанса да преживея някои аристократични футболни години. Учех на 200 км от София. Никога не съм бягал за мач срещу Левски, но винаги за мачовете от евротурнирите, по правило за Купата на европейските шампиони. Натрупах много бягства, защото като се почнеше от есента, та чак до късна пролет. До полуфинали. Все евромачове. И какви само!?

Ходехме по трима-четирима с едно шалче и го разпъвахме над главите си. По магазините нямаше. Плетяха ги майките ни, лелите, сестрите. Но бяхме хиляди. Боже, повече отколкото можете да изфантазирате. Националният стадион имаше 60 000 седящи места. Точно с Байерн (7 април 1982 година), бяхме поне 80 000. Горе корнизът беше в няколко редици. Десетки хиляди без места. Влезли, както могли. И хиляди останали отвън, защото не могли.

Да и ние си мерехме гагите понякога. Коя група е по-по-най. По-многобройна, по-гласовита...Но когато запеехме, когато подкрепяхме, всичко отиваше по дяволите. Ние бяхме едно. Отбор и публика в резонанс. Те долу на терена и ние на трибуните. Те в атака и ние в атака. Те се защитават, ние ще убием съперника със звук. И така преди, по време и след мача. Едно.

Натъжих се защото прочетената информация разделя. Когато правите нещо, просто трябва да го правите. Чудя се с какво точно се занимават 700 ли, 800 ли организирани клуба!? Пари за плат и найлон ли събират!? Защо не вземат всеки поотделно, или два клуба заедно да организират отсега хората за един автобус. 300 ако го направят - ето ти 15 000. И от София като дойдат - какво ще се случи? Ще звънне отново стадионът.

И цялата тази организация може да се прави тихо. Без медийни демонстрации. Те ви разделят, момчета и момичета. И е много здравословно да го осъзнаете. За ваше и на ЦСКА добро.

Аз съм вече минало. Един много красив спомен. Кълбо от минали емоции. Човекът, който може дълго да разказва. Скучният чичка от Сектор А.

Но за да доживеете същото, стадионът най-напред трябва отново да зазвъни. След това слагайте ред в знамената, платната, каквото поискате. Точно сега отборът има нужда от звук. Защото съвсем се загуби картината. А със снимки от червени и бели балончета скоро HD няма да стане.

Успех!