ЦСКА е като билет за ваканция в Полша след 31 август 1939-а

Преди години Васко Кеца пееше в своята „Почти забравена любов" „не се завръщай, недей". Явно обаче дори той е позабравен, или неколцина „армейски" легенди са нямали УКВ към момента, защото избраха точно този безумен момент да стъпят обратно в „Борисовата градина".

Вярно е, че времената са тежки, а новият отоплителен сезон наднича зад ъгъла. Вярно е, че кризата в строителството е незапомнена. Въпреки това е трудно човек да си обясни защо тези личности решиха да си резервират билет за ваканция в Полша на 31 август 1939-а.

Най-простият отговор е - за пари. За много пари. Само че те вероятно са съвсем наясно, че тези пари няма да ги видят. Той и Стойчо взима 40 000 лева заплата, ама не ги взима. И ако нямаше в дюшека някой лев от Португалия, щеше да кара по три месеца на вода от чешмата и банички от спирката в Кокаляне, че там са още по 80 стотинки.

Дали пък не е за слава? Да работиш в отбор, кретащ в средата на таблицата, който може да се класира за евротурнирите само ако улучи хубав жребий и направи хитра врътка за купата не носи особено морално удовлетворение, предполагам?

Тогава сигурно е заради средата. Приятно им е да контактуват с полу-легалния контингент бивши биячи и съмнителни юристи на пернишките актьори. Има какво да научат от тях - как да финтираме УЕФА в цикъл пролет - есен и как да слагаме на ските собствените си привърженици в цикъл... ами този е непрекъснат. Много болезнен и кървав цикъл, защото обезвери и нанесе непоправим морален удар на сектор „Г", който ще трябва да бъде чистен с години.

Какъв отговор остава в такъв случай? Саможертва в името на любимия клуб? И това е малко вероятно. Саможертвите у нас не струват и колкото безплатен пропуск за концерт на Графа. Навремето имахме един национален герой, който даде живота си за свободата и обединението на родината. За награда оставиха да го обесят, а четири десетилетия по-късно група пияни ученици използва името му за легитимация на кварталното си тимче, което от този момент не е спряло да ни гради за Европа образ на безхарактерни лумпени.

Истината всъщност е една и е съвсем простичка. Дори е до известна степен оптимистична - всеки иска да е в ЦСКА. Криза или не, ток или без ток, точки или без точки - червеният клуб си остава средоточие на професионалните въжделения на всеки, който се занимава с футбол у нас. Да работиш за „армейците" е не просто гъдел на егото, това означава да си част от една истинска легенда, събрала в себе си емоциите на милиони. Лошото е, че като им плеснат по два-три шамара в Горубляне и тези спасители ще подвият опашки и ще си набият камшика. Сами са си виновни. Ще дойдат други. Защото винаги, всички търсят ЦСКА, а не ЦСКА търси тях.

Забележка: Коментарът е на Кольо за sport1.bg, който препечатваме без намеса. Заглавието е на Проспорт.бг