С какво кърджалийските са по-лоши от варненските юрдеци?

Публикувано на: 23.10.2012 08:35

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Няколко дни кънти скандала в Кърджали, където общинските съветници с шарени политически ръце не гласуваха посмъртното удостояване със званието "Почетен гражданин" на героя от Балканската война и освободител на града генерал-майор Васил Делов. Хората там се разделиха на етнос и цвят и омерзиха едно велико дело на не по-малко велик българин.

Обръщаш се на другата страна и научаваш, че едни други общински съветници посегнали на хляба на олимпийския, световния и четири пъти европейския шампион Ивайло Маринов. Седем гласували ударно, а пет мишкосано се въздаржали в решението да обявят тръжна процедура за парцела, на който се намира ресторанта на шампиона. Парцел също така отдаден някога на знаменития майстор на боксовите ръкавици от същата Община Варна.

Не е лошо гласувалите да се огледат дали нямат някаква родствена връзка с историческата измет Спас Турчев, варненският градоначалник, който смазва и унижава иконата Капитан Петко войвода.

Мустафата (Ивайло Маринов), е не по-малко велик и значим. Континентът и светът му ставаха на крака. Склоняваха глави победени пред българския флаг и българския химн. Който поне веднъж е гледал варненския виртуоз няма как да го забрави. Все пак говорим за един от най-великите в този спорт и най-яркият образец на българския динамичен, контраатакуващ стил.

През 2010 година Ивайло Маринов бе награден с орден "Стара планина" „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“

След всичко това се питам: Ако постъпваме така с този голям спортист и работлив човек, то как ще мотивираме да градят в името на трикольора циганчетата, дръзнали да взривят Интернет с отвратителната си фотосесия в училището по автотранспорт в Добрич. Тези там историци и родолюбци в онзи дълбок родов смисъл няма да станат. Но уважението и почитта към великите граждани на България, като Ивайло Маринов, могат да мотивират. Могат да родят очакването за смиреност и почит. Героят Ивайло Маринов може да вкара някои от тях в залата или да ги изпрати на пистите и терените. Унижението на Ивайло да ги озлоби. Той е един от тях. Безусловно и един от нас.

Тези, които в продължения на десетилетия се прекланяме пред великия боксьор, със сигурност ще  си вършим работата омерзени.

Чест прави на Черно море, Спартак и Съвета на спортните клубове във Варна, че подкрепят знаменития спортист. Тази обединена позиция изключва говоренето. Тя сочи грешните, сочи духовните юрдеци.

И накрая: Моля шампиона да забрави в кой сейф съхранява олимпийския си медал от Сеул. Нека не го продава!

Това няма да го нахрани за дълго.

Но ще го унижи завинаги.