Хайде да се наиграем на директори и да се хванем на работа

Публикувано на: 13.11.2012 12:13

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Отсъствах десет дни заради богоугодни дела на Албиона и се постарах да изключа напълно. Сгушвах се, заради ситния дъждец, в яката, гледах тренировки, три официални и два приятелски мача, имах срещи, всичко бе отлично. Още един млад българин мина през вратата на легендарен за историята на световния футбол клуб. Налюбувах се на професионализъм, понаучих още нещо, понесох и 7 диска с методически дар за треньорите.

На летището в Лондон, в късната събота-вечер се информирах само за резултатите от А група. Кацнах в три сутринта в неделя. В 10.30 гледах Левски-Чавдар (Етрополе) на "Герена" (1:1), защото момчето, което кацна с мен и го харесаха в родината на футбола игра и в този мач само няколко часа по-късно. Продължавах да се държа изключен. Радвах се на срещата с ветерана във футболния занаят Митко Контев. Не поглеждах сайт, не поглеждах вестник.

Не знаех нищо за сини лентички и всякакви такива изцепки. Видях, че е ставало нещо едва в понеделник по обед.

Вечерта прехвърлях каналите и попаднах на запалянковско предаване по ТВ7 и много бързо се върнах в действителността. Случката на Левски-Ботев (Враца) между Ники Маринов и Пламен Илиев ме съсипа. Не вярвах в решението на Ахмед. Познавам арбитъра. Той е много добър съдия и перфектен човек. Не разбирам самоцензурата...

Тъкмо се заслушах в препирнята между водещите на тема Левски-ЦСКА и ето ви жива телефонна връзка с най-медийно изявяващия се човек в ЦСКА. Забравих Албиона. Изтръпнах, отчаях се. Дори нямах сили да се сетя колко бях прав при първите си много остри реакции още в първите часове в управлението на ЦСКА на въпросния ръководител. Бях воден от добри намерения. Да му помогна. Защото аз може и да не съм ритал колкото него, но със сигурност съм учил управление много повече от него и съм управлявал не по-малко от него. Отчайващо.

Там където бях преди броени часове някой дори се бе сетил да сложи служител с мобилно електрозахранващо устройство да не би на някой гост ферарито или бентлито да не запали. Сетил се е някой от тези, които видях с очите си да идват в 7 сутринта и да си тръгват в 11 вечерта, едва след както са се убедили, че са си свършили работата и са с ясен и добре организиран план за следващия ден. Никой не си играеше на директор или легенда. Легендата веднага след тренировка караше мръсните екипи до пералнята, директорът лично караше буса за контролен мач. Легендата организираше, контролираше и работеше наравно с всички на терен, директорът пишеше концепции, движеше кореспонденция, а след това бе и главен методист на терена.

Хайде един път да се наприказваме до омаляване! Да се наиграем след това на директори и да започнем да работим!

За състоянието на българския футбол не е виновен материалът. Има в излишък. Проблемът е изцяло организационен и методически. Или по-простичко: въпрос на управление и треньори. Не говоря за база, защото тя е производна на начина на управление. Налагането на съвременни методики и свиреп контрол за тяхното изпълнение от състезателите е също въпрос на управление.

В цялата тази вътрешно-ведомствена система феновете нямат работа. Те ще разберат, че всичко е наред, когато отборът побеждава. Когато видят бойци на терена, а не майстори на щракането с пръсти в чалготеките.

За съжаление по нашите географски ширини практиката е различна. В името на благодарния фен се правят шумни привличания на държавни или частни спонсори на любими клубове и заслужили градове. На други се разширява бизнеса. Едни управляват ресурсите добре, други никак, трети направо крадат.

Въпрос на управление и контрол. Феновете нямат нито място, нито вина в процеса на изграждане. Но те страдат най-много. Дори и тези, които живеят с усещането за непреходната любовна връзка с властта. Толкова измамен и водещ до нежелана бременност акт.

Дали ще бъдат звездите на ЦСКА сини, или ще си останат червени и златисти!? Това не е темата. Това е "футболен брадър" за изгладени и неработещи мозъци. Блестящ ход за отклоняване на вниманието. Но в него няма положителен ПР и скоро страданието ще стане непоносимо. А за четири години някой разшири в пъти бизнеса си, заради същата червена звезда на ЦСКА.

А там, на Албиона, хората живеят със и заради футболната игра. Този подход им отваря вратите на добре работещата футболна индустрия и всички произтичащи от нея следствия.

Като парите например. Те не идват със ситния дъждец. А се капитализира един продаваем продукт. Сътворен с труда на всички. Без много, още по-малко с глуповати приказки.