Чомаков: След Илия Павлов в ЦСКА беше мъка, мъка...

В пространна интервю за Агенция БЛИЦ бившият халф на ЦСКА и националния отбор Красимир Чомаков разказва прелюбопитни премълчани факти от онези години. За Илия Павлов, за ужилването с 80 000 германски марки от Любослав Пенев и за много други интересни събития, случки, участници в тях. Ето частта му  за ЦСКА.

- После се озова в ЦСКА...
- ЦСКА! Ей, настръхвам, майна, настръхвам! Да облечеш фланелката на любимия отбор – голямо изживяване е това. Не може да се опише. Играех винаги с любов. Винаги! Като чуех публиката как пее и как скандира името ми, повярвай ми, криле ми поникваха.
 
- Кой мач ще помниш винаги?
- Доста са. Но най-много, когато треснахме левскарите с 1:0 с гола на Митко Иванов още в 36-ата секунда.
 
- На 30 октомври 1999 година.
- Точно така... Беше едно безпаричие тогава. Не ни плащаха с месеци. Нали през лятото сегашния национален селекционер свали Илия Павлов от президентския пост.
 
- Любо Пенев имаш предвид?
- Същия...Сега мрънкат за заплати, ама не знаят какво беше в тоя период. Мъка, мъка... Ама играехме за ЦСКА. Всички до един! След мача отидох право при президента. Викам му: “Началник, заплати не даваш, премии не даваш, ама дай поне пари да се почерпим. Бихме “Левски”, а не Коматево. Не се излагай!”. И той извади парите и вечерта купонясвахме.
 
- Имаш обаче и неприятни спомени от ЦСКА.
- Уф! Не ми говори... Най-гадно ми стана, когато мен и още двама ни набедиха за пияници и наркомани.
 
- Кой ви е набедил и кога?
- През пролетта на 2000 година. Почнахме зле полусезона. “Нафтата” ни удари на “Армията”, после паднахме и в Кюстендил. И кой изкараха виновен – Чомака! Сегашният национален селекционер ни обвини, че сме ходили да купонясваме, че сме бойкотирали. Извадиха ме от отбора за известно време и обявиха официално пред вестниците, че съм бил контузен. А мен, приятелю, душата ми беше контузена, казвам ти! Какво ти контузена – тежко ранена. Сърцето ми се късаше, защото за ЦСКА си давах здравето! Ама сегашният национален...
 
- ...Чакай, чакай. Защо не споменаваш името на Любослав Пенев?
- Трябва ли да го споменавам?!
 
- Окей – ти си знаеш...После обаче през пролетта на 2000 година те върнаха в състава. Помниш ли датата 13 май и стадион “Георги Аспарухов”?
- (настръхва). Помня, помня, как да не помня. Биха ни с 1:0 с оня гол на Гонзо, дето го обявихте за кървав. Бербата преди това изпусна сам срещу Иванков. Подхлъзна се, момчето, не можа да я вкара. Ей, цяла нощ не мигнах. Плаках! Честно ти казвам, плаках от болка. Изтървахме ги тогава левскарите. Смазахме ги на техния стадион, ама топката не влиза и не влиза. Всъщност, влезе... те сами си я мушнаха. Легендата си уши автогол за чудо и приказ. Голът беше чист, чист ти казвам, ама оня Леков май беше, помощник-съдията, го отмени. Това ако не е скандал, здраве му кажи!
 
- Не мога да не те попитам за 0:8 от Литекс в Ловеч?
- Не ми говори...
 
- Имаше ли нещо нередно в мача. Още вървят слухове...
- Какви слухове бе, човек?! На Литекс всеки удар им влизаше. Имаха ден. Пената тогава, треньорът ни, ме смени на полувремето. Идваше ми да пребия някого. Така ме хвана яд! Мога да се закълна, че никой не ни е казвал да падаме. Това е смешно. Смешни са и глупостите, че имало пробити играчи.
 
- После, през пролетта на 1999 година, спечелихте Купата на България?
- Това е най-ценното ми отличие. Бях на седмото небе от радост.
 
- Тогава в ЦСКА са Бербатов и Стилиян Петров, а до януари 1999 година в тима е и Мартин Петров. Какви момчета бяха те?
-Скромни, много скромни и тихи. Най-вече Бербата. Ей... Така и не успяхме да го закараме на някой купон. Няма да забравя лагера ни в Слънчев бряг през зимата на 2000 година. През вечер отскачахме до някое заведение да се повеселим. Бербатчето все си стоеше в стаята и все си джиткаше на “Плейстейшън”-а. Не можеш да го извадиш от хотела! Кременлиев тъкмо тогава стана татко за втори път. Пак син му се роди. Всички отидохме на веселбата, само Митко остана... Ама на, виж докъде достигна момчето.
 
- Идва ред да поговорим и за трансфера ти в Лече. Май има доста неспоменати истини от твоя страна...
- Няма проблем... Питай и ще ти отговоря.
 
- Ами разкажи какво точно се случи...
- Още през 1999 година италианците ме харесали в мачове с младежкия национален отбор. Първо играхме в Швеция, после в Полша. Аз се представих добре. Вкарах голове...

- Бяха в твой стил. С тупалка отдалеч.
- Така си беше. Така обичах да изненадвам вратарите. После и в мъжкия национален отбор я повтарях тая операция (смее се)... Та тогава от Лече ме забелязали. Ама аз не знаех... Срещнали се те с боса на ЦСКА. Преговаряли. Споразумели се за трансфера, след като на няколко пъти идвали в София да разговарят. И в един слънчев ден ме викат мен. Италианците ми показват някакъв договор, където забелязвам аз, че грее моя подпис. Питам ги какъв е тоя подпис, след като не съм се подписвал. А те викат – ами твоя подпис е това. Виж го. А той – фалшифициран ти казвам, майсторски фалшифициран. Като моя. Аз не бях водил никакви преговори за лични условия и така нататък. Но после се разбрахме. Уточнихме нещата. Искаха да ме вземат още през януари 2000 година, но останах в ЦСКА като преотстъпен. След това пък си заплюха Бербатов. Настояха за него. Бербата ходи там. Прегледи май мина... Но после отказа да заиграе в Лече. През лятото на 2000 година вече официално преминах в Лече, след което те ме преотстъпиха на Равена. И така започна моята кариера в Италия.
 
- Ще те попитам за парите по сделката. Доколкото си спомням, трансферът ти е на цена 1 милион дойче марки. От тази сума 10 процента са се падали на теб.
- 10 процента, ама друг път! Настоящият селекционер на националния отбор ми даде 20 000 марки. За останалите 80 хиляди се направи на гле’й си работата. “Забрави” за тях. Така и не ми ги е дал до днес. Дължи ми ги! Писа се доста тогава по темата, но аз не бях казвал нищо. Ето, сега го казвам! Не става въпрос за 5, 10, за 100 или за 1000. А за цели 80 хиляди! И ме питаш одеве защо не му споменавам името!

Цялото интервю на Румен Илиев с Красимир Чомаков можете да прочетете ТУК.