Нейков: Пари за стадион в бюджета няма

 Свилен Нейков се е доказал като спортен специалист. Той и съпругата му Румяна донесоха последния златен медал от олимпиада на България. На другия полюс са емоциите, които изпитва той като спортен министър след игрите в Лондон. Защо се стигна до провала, как страната ни ще излезе от тежката ситуация обяснява Нейков пред „Преса“.

- Г-н Нейков, има забавяне на олимпийските премии. Парите не бяха ли предвидени в бюджета на спортното министерство?
- Не, няма как да знаем предварително колко медали и призови места ще завоюваме. Моята договорка с финансовия министър Симеон Дянков е да получим допълнително сумата. Нека спортистите бъдат спокойни - всеки ще вземе това, което е заработил. Наложи се да почакат малко, но няма повод за притеснение.

- Има ли негативно отношение към спорта финансовият министър? Обяви, че премиите от олимпиадата са прекалено високи. Наскоро каза, че има други приоритети и наградите ще трябва да почакат.
- В никакъв случай няма тенденция. Все пак г-н Дянков отговаря за бюджета на държавата, а не само за спорта. Отвсякъде го дърпат за пари. Ние нямаме отказ да бъдат изплатени премиите. Спортът е приоритет за нашето правителство. Непрекъснато строим и реновираме зали, площадки, стадиони... Всичко това се случва с подкрепата на премиера и министъра на финансите. Базите, коИто сме финансирали от началото на мандата, са над 70. Провели сме и над 30 домакинства на елитни състезания.

- Доста пари глътнаха тези домакинства през годината. Оправдан ли е този разход?
- Сумата не е чак толкова голяма. Министерството е отделило около 11,5 млн. лв. Приемането на домакинства от висок ранг има голямо значение за икономиката на държавата и за развитието на отделните спортове. При организацията на тези състезания в България са влезли много повече пари от изхарчените. А и родните федерации се доказват като отлични домакини. Давам ви пример с художествената гимнастика, където субективизмът при оценяването е много голям. Ако не бяхме направили двете световни купи през 2011 и 2012 г. и не бяхме показали, че правителството подкрепя този спорт, много трудно щяха да дойдат успехите на ансамбъла.

- Провал или малшанс е представянето на олимпийците в Лондон?
- Аз съм човек, който е минал през всички нива на спорта и съм наясно с реалностите. В момента това са ни възможностите. И причина да стигнем дотук не е сегашната политика, а разрухата, която цари от 23 години. Спортният резултат е дългогодишен, многофакторен процес. В началото му стои добре подготвеният треньор, който извършва добра селекция. След това трябва да се изготвят подходящи програми, съобразени с качествата на състезателите. После идва ролята на спортната база. И когато тези условия са изпълнени, се стига до финансирането. В тази посока работим от три години и половина. Увеличихме двойно заплатите на треньорите, строим бази и за масов спорт. Сега започваме да ги пълним със спортисти. За Лондон разполагахме с единични състезатели, които нямаха вътрешна конкуренция. Осигурихме им всичко. Имахме потенциал за още медали. Видяхте колко близо бяхме във волейбола, вдигането на тежести, художествената гимнастика. Борбата също трябваше да вземе още поне едно отличие. За съжаление ни преследваше и малшанс. Но и дори да бяхме спечелили пет-шест медала, това нямаше да промени ситуацията в българския спорт.

- Казахте, че ще правите очни ставки между федерациите и спортистите, за да разберете дали парите се изразходват по предназначение. Открихте ли нарушения?
- Едно от първите неща, които направихме след игрите, бе да оповестим кой състезател и кой треньор какви пари е получил. Там, където имаше напрежение, се направиха проверки и нарушения не бяха открити. Контролът над федерациите е изключително строг и възможностите за злоупотреби са сведени до минимум. А преди това не е било така. До ден днешен оправям финансови неуредици още от 2005 г. Искам да подчертая, че големите спортисти са наясно с възможностите си и знаят какви са причините за резултатите им. Останалите използват заучени реплики, за да оправдаят постиженията си - няма пари, няма база, държавата не ни обръща внимание. Звучи несериозно! Знам какво сме направили от началото на мандата и искам да благодаря на тези, които го оценяват, като Станка Златева, Кубрат и Тервел Пулеви, Петър Стойчев, Мария Гроздева, Ивет Лалова... Със сигурност изпускам някого. Това са хора, които знаят как се постигат успехите и как се преглъщат загубите.

- Бихте ли останали на поста, ако настоящото правителство се задържи на власт?
- Ще ви отговоря така: Вярвам, че пътят, по който сме поели, е правилен, но има още доста работа, за да се постигнат желаните резултати. И ще е жалко това, което започнахме, да остане недовършено.

- Смятате ли, че премиерът ще ви предложи да управлявата е още четири години?
- Това е въпрос, който трябва да зададете на него.

- Във федерацията по борба уволниха треньорите заради слабото представяне в Лондон. Трябва ли и в другите спортове да има освободени треньори? Или може би шефове на централи?
- В борбата предприеха малко драстични ходове спрямо треньорите. Да, необходима е промяна, но това трябва да стане след обстоен анализ. Борбата е спорт, който винаги е носил медали, и съм сигурен, че те ще се изправят на крака. Колкото до председателите на федерации, всеки спорт си заслужава ръководството, защото сам си го избира.

- Каква е вашата рецепта за възкръсване на българския спорт, за колко години ще си върнем загубената слава на спортна нация?
- Ако говорим за времената около олимпиадата в Сеул през 1988 г. (имаме 35 медала - б.а.), трябва да е ясно, че това никога няма да се върне. Светът се развива интензивно, появяват се нови състезатели в спортове, където държавите им никога не са имали традиции. Ние също сме част от този процес. Едва ли някой е вярвал, че ще имаме световен шампион по ски скокове (Владимир Зографски при младежите - б.а.). Преди някои страни развиваха само определени спортове и беше ясно от0къде ще дойде конкуренцията. Сега вече се влага огромен финансов ресурс, на който ние няма как да отговорим. Рецептата е да се изгради основата на пирамидата, да се създаде вътрешна конкуренция, да се мотивират и активизират  федерациите, клубовете, треньорите. Това са целите в програмата ни за следващата година. Успехи можем да чакаме след 8-12 години.

- Според вас трябва ли да има нов национален стадион?
- Един стадион е много скъпо начинание. Продължаваме разговори с потенциални инвеститори. Ако се намери някой да финансира изграждането и да се ангажира с управлението, може и да го направим. Пари в бюджета за такава инвестиция няма. За да има нов стадион, трябва и БФС да изпълни поетите ангажименти. Не искаме да построим нещо, което да е празно и да се чудим как да го дотираме. В момента това се случва с всички стари стадиони.

Забележка: Интервюто е на Цвета Маркова.