За Михаила, Искра Фидосова и Мая Манолова

Преди края на света дойде краят на есенния дял от първенството. Без никакви податки за Апокалипсис. Тихо, спокойно, някак с мрънкане. И със сигурност никой не загина. Тъкмо напротив - някой пращи от жизненост и енергия. Това е Тя, любимата на всички Директива.

Платини замина за Бразилия да си попече адукторите в Ипанема, Присо си замина завинаги и сигурно ще подава молба в сенегалския ТЕЛК. Ако носи касетка с някой от мачовете си, консилиумът ще му даде поне 53% инвалидност. На „Армията” остана само Тонката Карачанаков да си прави нагревки и сливенският тарикат Коце, дето само чака да си лапне заплатката и се ослушва дали ще махат Стойчо.

Иначе Михаила продължава да го раздава тежко, въпреки че ЦСКА е на четвърто място. Ей, веселяци, четвърто място не е кой-знае какво. Например Петър Михтарски е ставал четвърти в света, ама не можа да отстрани Антверпен при 3:1 до 90-ата минута. Четири не е хубаво число, на японски е същото като смърт. Четири са кучешките зъби, четири са и... говеждите крака.

И като заговорихме за Подуяне, да се върнем на Директивата. Около коритото на Сухата река полусезонът приключи с академична загуба за купата, някак за компенсация за победите в Перник, Стара Загора и Монтана. Поредната черна перла е голмайстор номер едно в първенството и най-малко три от головете му не са нито от дузпа, нито от двуметрова засада. Този поне, за разлика от Гарата и Гонзо, не раздава толкова лакти.

Всички дерби-мачове бяха загубени, при това с лош побой, но пък толкова точки за Коледа държавният тим не е имал от цяла петилетка. Какво говори това на онези, които са слушали в часовете по аритметика някъде между трети и четвърти клас? Говори, че схемата с приятелските градчета и селца е затегната до краен предел и всяка случайна загуба на точки е невъзможна.

Интригата в мачовете на подуянци с всеки съперник с изключение на Лудогорец, ЦСКА и автономния бегач на къси разстояния Черно море е равна на вероятността Искра Фидосова и Мая Манолова да седнат да вечерят на една маса. Всъщност то само първата да седне на една маса е невъзможно...

Директивата е по-витална от пияна студентка върху масата в 3:00 сутринта на девети декември. И трите месеца пауза няма да ни накарат да я забравим. Говоря за тези, които имат желание да мислят, останалите да си вярват в Дядо Коледа, телевизионните реклами и първия гол на „Уембли”, дето го е вкарал Гунди.

Забележка: Коментарът е на Кольо за sport1.bg