Изкуството в спорта изисква въображение

Само въображението може да направи от спорта изкуство!

Мой приятел, преди време попита: „Защо трябва всички да предпочитат стила на игра на Барселона?! Какъв е проблемът да си фен на атлетичния, силовия футбол? Като гледам мач на Барса – сякаш играе само един отбор. Аз искам  в мача да играят два отбора!”

Стилът на игра е изражение на мирогледа на човек (на отбора) и неговата душевност!. Още в детска възраст въображението трябва да помогне на подрастващите да усетят творчеството, и да се учат да работят творчески. По-долу ще направя опит да съпоставя въображението (атрактивността) със силовата и защитната игра.

Ако двата отбора приложат отбранителен стил на игра (защитна тактика), какво ще се получи с мача? Няма да има сблъсък. А кой отбор би приел само да се защитава – този който се страхува, че с атаки няма да постигне успех. Който се страхува да играе с топката. Е! Нали е футбол, спорт?!

Как няма да искаш да покажеш умения с топката!?  Та това е една от основните причини-проблеми да се харесва определен стил на игра – атрактивният! Ако в една война и двете воюващи страни само се защитават и се страхуват да атакуват как биха ги нарекли – страхливци!

Във спортните игри с топка, силовата игра изразява комплекс за малоценност и страх от противника – безизходица, не можеш да се справиш по друг начин. В никакъв случай не омаловажавам физическите данни – напротив! Но много по-важно е въображението! Който обича твърди сблъсъци, побоища по-добре да гледа ръгби или бокс. Или бойни спортове! Там физиката е по-добре застъпена отколкото във футбола. Защо е дошъл на футболен мач!?
 
Силовият футбол е избиване на комплекс за малоценност. Аз съм по-мъжествен от другия и мога да понеса да ме сритат! Ето какво написа Рори Смит за стила на Бербо в.”Таймс” 28.12.2012г:

„Бербатов не страда от някакво криворазбрано чувство за британско мъжкарство.” Т.е. няма комплекс за малоценност. Въпреки, че Сър Алекс се опита да го унижи – но не му се получи!
Футболът е една игра. А игрите са освен за обучение, също и за удоволствие. И най-важното е, че тя трябва да носи удоволствие!

Ето какво казва в интервю Андрес Иниеста (Барселона) : "Играя футбол, за да бъда щастлив, сподели испанският национал пред местните медии. Излизам на терена с една-единствена цел – да се прибера радостен у дома. Титлите въобще не ме интересуват".

На последните еврофинали през 2012 г. ясно се открои стремежа на почти всички евроколоси да играят много по-техничен футбол, с много въображение (Германия, Италия). Това означава, че окончателно е дошъл краят на силовият стил футбол.
 
И лесно се вижда как отбор като Германия бързо се учи, че без въображение не могат да се постигат успехи, и без колебание взеха няколко етнически турци, а това ги направи много по-силни. Така сега се комбинира немска дисциплина на терена с въображението на „чужденците”. Германците, които са прословути с тотално научна-математическа методология в спорта, трудно ще намерят въображение по този начин. Изключително много уважавам постиженията на германските (и американските) професори в спорта, но гол с физико-математическа формула не се вкарва!!! Ако това ставаше, световни шампиони по футбол щяха да стават не Бразилия, а Германия!

Само въображението може да направи от спорта изкуство! Търсенето на стратегия и тактика развива мисълта, а това може да послужи в много сфери на живота. Въображението носи нестандартни варианти на решения на проблемите и съответно на поведение по време на мач. Когато подадеш пас, който противника не очаква, той трудно противодейства: конкретен пример е втория гол на Папис Сисе на мача Челси-Нюкясъл от 2 май 2012 г. – нестандартен фалцов изстрел към вратата от далечно разстояние, който обърка вратаря Чех.

Въображението може да донесе нова треньорска идея в тактическо отношение.
 
И друго – с допинг въображение не можеш да получиш! Нито да стимулираш! Но атлетизъм можеш! И ако атлетизмът е водещ в един мач, то е доста лесно да се познае кой ще победи в мача – отборът, който е с повече атлети и в по-добра форма в момента. Затова за Купите на Англия, често отбори от ниските дивизии побеждават суперелитни състави на Висшата им лига. Просто „якото” бягане може да „завърже” всеки мач, без значение как са подготвени технически състезателите.
 
Пак правя асоциация между спорта и войната – ако приемем, че днес се проведат военни действия, то битките ще бъдат спечелени не от тези с големи мускули, а от онези с високото въображение – на бомбите и огромните технически апарати не може да се противодейства. Въображението винаги побеждава – в тактика и стратегия пак е нужно въображение. Някой да видя пехотинци в последните проведени войни по света!?

Във всички сфери на живота е така! Ако сравним да речем, киното, комедиите са много по-харесвани от екшъните. При комедиите е нужно много по-високо въображение отколкото в други жанрове. Да разсмееш е много по-трудно, отколкото да разплачеш!

И сега няколко красноречиви примера в полза на въображението:

Дори в Англия, (която никога не е признавала нищо друго освен силовия и атлетичен стил), признават таланта на нашия Бербо – това е логично, защото играе с голямо въображение. Пишат, че той силно се различава от общото поведение в Британия. Феновете го избраха за най-харесван футболист в Европа за 2011 г. (според IFFHS, на 21.01.2011 г.). Дори „криворазбраното чувство за британско мъжкарство” на Висшата лига, не попречи Бербо да стане № 1 за английските фенове за 2012 г. Това решиха читателите на авторитетния в. "Гардиън". Дори сега, когато Митко не играе в „гранд”! А един от най-големите в Англия – Гари Линекер наскоро написа в своя профил в „Туитър”: „Бербатов е спортната личност на годината!”. Не го казва в интервю, а в своя профил!
Кевин Килбейн, който е коментатор на Би Би Си, пък обяви:  "Толкова много мениджъри търсят у играчите си висок интензитет на работа, но ето че днес Бербатов се разхождаше по терена в обичайния си стил и същевременно имаше най-силното влияние върху представянето на отбора си."
И още: Клайв Едуардс, „Блийчър рипорт”: „Величественият Бербатов царува”: „Англия отглежда и школува бойци, които блъскат и се трудят здраво. Тези качества са анатема за пренебрежителния Бербатов. Той прави така, че футболът да изглежда ох, колко лесен.”

Не случайно в идеалният отбор на 2012 г., определен след гласуване на футболистите от цял свят, съдържа само играчи от най-атрактивния – испанския шампионат. Наградата се връчва от синдиката на футболистите – ФИФПро. Петима играчи в отбора са от Барселона, петима са от Реал (Мадрид), а единственият играч, който не играе в двата испански гранда е нападателят на Атлетико (Мадрид) Радамел Фалкао.

Отбор на годината според ФИФПро: Икер Касияс (Реал Мадрид, Исп) – Дани Алвеш (Барселона, Бр), Жерар Пике (Барселона, Исп), Серхио Рамос (Реал Мадрид, Исп), Марсело (Реал Мадрид, Бр) – Шаби Алонсо (Реал Мадрид, Исп), Шави Ернандес (Барселона, Исп), Андрес Иниеста (Барселона, Исп) – Лионел Меси (Барселона, Исп), Радамел Фалкао (Атлетико Мадрид, Кол), Кристиано Роналдо (Реал Мадрид, Исп). Защо ли в „идеалните” единадесет няма нито един силов състезател!? При това изборът е на треньорите и на футболистите! А Лионел Меси е четири пъти поред най-добър в света – рекорд. Естествено аз съм фен на „Барса”! Което не ми пречи да харесвам и играта на противника „Реал” (Мадрид).

Но ако ги сравним в стилово отношение – каталунците са далеч по-напред. Всъщност малко хора знаят, че стилът на игра на Барселона е стара идея на Йохан Кройф. Гуардиола само го взаимства. И имаше късмета да намери в наличност талантливи състезатели за осъществяването й. Кройф се е опитал да наложи подобен стил още в неговия „дрийм тим”. Още оттогава в школата започват налагането на идеята на Йохан. А плодовете берат сега!

Учените искат да изследват мозъка не на някой английски атлетичен „мъжкар”, а на Меси: Носителят на Нобелова награда за икономика от 2002 година – психологът Даниел Канеман, иска да направи специално проучване върху мозъка на Лионел Меси, за да открие „механизма, който му позволява да мисли и взима решения толкова бързо“.

Американският професор се надява да открие някакво „шесто чувство“ или къде точно се крие способността на Меси да събира информация за случващото се на терена само с един поглед. Още един учен – професор Питер Медендорп – също изучава методите на Лео Меси, а със същата задача се е нагърбил и Норберт Хагеман от Университета в Касел. Оказва се, че способностите на Лео идват от комбинацията между погледа, и бързата обработка на информация, събрана от пет-шест места (сектора).

Разбира се всеки си има право на лични предпочитания за стил на игра, но според мен е много по-логично човек да предпочита въображението и атрактивността!

Без въображение, всяка игра губи смисъла си! Футболът също!