Чочев: Ще вкарам на Левски и ще се хвърля при феновете

Публикувано на: 14.01.2013 17:45

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Баща ми е вкарвал гол на ЦСКА на "Армията”, искам да оставя следа в отбора, пожела си новото армейско попълнение 19-годишният халф Ивайло Чочев, който премина от Чавдар (Етрополе) в ЦСКА, даде интервю за официалния сайт на армейците cska.bg. Ето какво каза младокът:
 
- Кога рабра за интереса на ЦСКА към теб?
- Преди мача за Купата пишеше в някои сайтове, но аз не вярвах до последно.

- Дали Стоичков ти се обади и кога?
- Той се обади след няколко дни и ми каза да съм спокоен, каза на баща ми, че имам качества и ще успея.

- Как се чувстваше баща ти след разговора със Стоичков?
- Беше много щастлив и с гордост ми каза като се прибрах, че Стоичков му се е обадил и са си говорили за мен.

- Стоичков често ли говореше с отбора, докато беше част от Чавдар (Етрополе)?

- Да, идваше много често на тренировка. Даваше ни много съвети. После стана треньор на Литекс и нямаше време да пътува.

- Колко време си в Етрополе?
- 4 години. От 15-годишен играя там. Преди това тренирах в Плевен.

- Как се чувстваше на реванша с ЦСКА?
- Доста странно. Настоящият ми отбор срещу бъдещия, а аз нямах възможност в този мач да играя за нито един.

- Някой от ЦСКА каза ли ти нещо тогава?

- Поздравиха ме преди мача и ми казаха, че ме чакат.

- Запозна ли се с някой от ръководството?
- Да, след медицинските прегледи и по време на реванша.

- Знаеше ли, че те наблюдават скаутите на клуба?
- Не. Знаех, че има интерес към мен от няколко отбора, но конкретно за ЦСКА - не.

- Доволен ли си от условията, които ти предостави ЦСКА?
- Да, доволен съм. Всичко за мен е перфектно. Нещата се наредиха така както искам. Изпитвам удоловстие да играя и тренирам с отбора.

- Запознат ли си с историята на клуба?
- Да, като цяло знам историята. Целият ми род са цесекари.

- Кое те е впечатлило от историята?
- Двете години, в които отборът отстранява Ливърпул и Нотингам. А и футболистите, които успяват в чужбина, са минали през ЦСКА. Това ме е впечатлило от малък. Само ЦСКА може да прави толкова успешен трансфер.

- Къде си израснал?
- В село Трънчовица, Плевенско.

- Беше ли притеснен, когато влезе в съблекалнята за първи път?
- Да, все пак всички футболисти, които досега съм гледал по телевизията, ги видях на живо. Те ми помогнаха да се приспособя в отбора.

- Като влезе в съблекалнята не ти ли идваше на баща ти с думите "Татко, аз съм тук! Аз съм футболист на ЦСКА”?
- Да, искаше ми се да му се обадя. Това са силни емоции. Пожелавам си да ги изпитвам повече в ЦСКА, но само откъм положителната им страна. Но засега свърших само едната половина от работата - да ме вземе ЦСКА, но ми остава другата - да се наложа в състава и да играя постоянно.

- Какво ти направи впечатление, когато влезе на стадиона?

- Бях притеснен. От вълнение гледах само надолу и влязох бързо в съблекалнята. Това беше на първата ми тренировка. После се отпуснах. На следващите тренировки забелязах топката с имената на великите футболисти, звездите в "Алеята на славата”, надписа „Това е Армията”...

- Имаше ли запазено място за теб в съблекалнята?
- Да, до Ангел Грънчов. Той ми е приятел от младежкия национален отбор и ми каза да седна до него.

- На коя позиция на терена се чувстваш най-добре?
- За мен е най-важно да играя. Иначе ми е най-добре зад нападателя или като вътрешен халф.

- Освен срещу ЦСКА играл ли си срещу друг голям отбор?
- Срещу Левски, но върхът ми бе срещу ЦСКА за Купата. Това бе най-сериозният мач в кариерата ми.

- Какво ще ти липсва от Етрополе?
- Оставям много добри приятели, треньор и президент, които направиха много за мен. Но дойде момента, в който трябваше да премина нагоре в развитието си и трябва да забравя сантиментите.

- Гледал ли си мачове от агитката?
- Не, само по телевизията. Като малък живеех далеч от София и нямах тази възможност.

- А искало ли ти се е?
- Да, на всяко дете му се иска. Беше ми интересно и любопитно като слушах как пеят, и като гледах как вършат всичко като един. Тази тяхна задружност ме спечели.

- Някой друг от семейството ти заминавал ли се е с футбол?
- Да, баща ми. Дори има гол на "Армията”. При загубата на Спартак (Плевен ) с 6:1, в средата на 80-те години. После се е контузил тежко и е спрял с футбола.

- Впечатлението ти от Миодраг Йешич?
- Респектиран съм от него. Прави много хубави тренировки, дисциплината е на първо място. Надявам се да постигаме много успехи заедно.

- Какво ви каза на първите тренировки?

- Че трябва да работим усърдно и много, а когато се трудиш всичко се връща. Индивидуални разговори с нас все още не е провеждал.

- Вярваш ли в съдбата или вярваш в себе си?
- Вярвам и в двете. И съм сигурен, че така трябва.

- Ако не беше станал футболист, какъв щеше да е пътят пред теб?

- Учение. Друг изход няма за младите хора.

- Имаш ли хоби?
- Да ходя за риба, но от футбол не ми остава време, защото по цял ден играя.

- Какво ти харесва във футбола?
- Всичко. Ежедневието, обстановката преди мач, феновете, стадиона.

- А какво не ти харесва?

- Загубите.

- Можеш ли да губиш?
- Не, ставам много нервен. Трудно преодолявам загубите. Не съм приятен събеседник за хората около мен.

- Самокритичен ли си?
- Да. Изисквам повече отколкото давам. Почти никога не съм доволен от себе си.

- Защо взе 18-ти номер?
- Заради рождената ми дата. Смятам, че ще ми донесе късмет.

- Когато играеше с Етрополе на турнири за юноши в чужбина, имаше ли интерес към теб?
- Имаше интерес от Италия, от България и от други места, но аз избрах ЦСКА. И не съжалявам.

- Оправяш ли се с ориентацията в София?
- Не, почти не познавам столицата, но съотборниците ми помагат. Возят ме с колите си. За последно това стори Мартин Камбуров.

- Той е още едно голямо име, което ще играе в ЦСКА. Прави ли ти някой от тях по–голямо впечатление?
- Всички в ЦСКА са големи. Някой ден и аз искам да правя впечатление на новите и да оставя следа в отбора.

- Покри ли се като твои очаквания игровото ниво на ЦСКА?
- Да, очаквах високо ниво и наистина е такова. Класата на футболистите е много висока.

- На кой ще подариш първата си мачова фланелка?
- Или ще я хвърля на някого в агитката, или ще я занеса на дядо ми. Той заслужава и не е изпуснал мой мач. Той ми е най-големият фен.

- Кое за теб ще бъде сбъдната мечта и във футбола, и в живота?
- Да стана шампион с ЦСКА. И да играя в евротурнирите.

- А в живота?
- Да съм добър и честен. Да се ползвам с добро име сред хората.

- Имаш ли приятелка?
- Не (усмихва се). Концетрирал съм се изцяло във футбола и мисля засега така да продължава.

- Кое е характерно за твоето село?
- Григор Вачков е от там (смее се). Има за съселяни и успели спортисти. Но няма някаква типична традиция или поговорка.

- Довърши следната игрова ситуация. ЦСКА и Левски играят при резултат 0:0. Минутата е 90-та, а ти си на границата на наказателното поле на съперника с топка в краката. Ще дадеш ли пас към съотборник на чиста позиция или ще предпочетш да шутираш директно във вратата?
- Зависи от ситуацията. Ако мой колега наистина е на голова позиция, ще му подам да отбележи. Ако не е така, ще вкарам сам и ще се хвърля в агитката ни, за да празнувам с нея (смее се).