Митологията определя олимпиеца като „бог, който живее на Олимп”! Спортистите са богове, които разкриват нови, безпрецедентни граници във възможностите на биологичната материя.
Гостувах при мой приятел за няколко дни – посрещахме Нова година. Той е семеен с две деца – син и дъщеря. Докато си говорихме двамата, той се оплака, че сина му има намерение да зарязва училището – активно се занимавал с баскетбол. 17-годишен бил, младата надежда на отбора, а за да свиква, вече няколко месеца тренирал и играел (за кратки периоди) с мъжкия отбор. Старши треньорът бил много доволен, и дал обещание, че след празниците момчето ще е окончателно титуляр при мъжете. Звезда!
После в разговор с мен, синът му каза, че няма смисъл да ходи на училище, защото ще става баскетболист – „за какво ми е дипломата? Аз пари ще спечеля от баскета. После ще стана треньор. За какво ми е да се разправям с даскалиците? Училището ми ангажира много време, не мога да участвам активно във всички тренировки!”.
Обяснявам на момчето: аз съм бивш спортист и съм напълно убеден, че без знания, без мъдрост – не става! И в спорта, и в живота! Няма как да вземеш светкавично, правилно, оптимално решение, по време на игра, ако не си със силно развита мисъл и с много знания – в психологията, в математиката, във физиката, философията, дори изкуството. А тази развита мисъл се постига с четене на учебници и книги, с перманентно усвояване на актуализирани знания и информация. И после анализ. Още по-важно по време на игра (ако играта е с топка) е да имаш въображение, фантазия! Само така можеш да излезеш нестандартно, новаторски, от тежка игрова ситуация, по време на мач. Големият спортист никога не би казал: „Няма какво да науча повече! Няма смисъл да търся повече знания!” А за треньорската професия пък мъдростта и знанията са още по-важни. И особено психологията! Победата е психика!
Спортът е култура! За мен спортните игри с топка са вид изкуство. За да си успешен при тях, трябва освен качествата нужни за изкуството (изключително развити въображение, остроумие, интелект, трудолюбие, отлична медицинска подготовка), да имаш изключителна двигателна култура и да взимаш светкавични решения. Освен всичко това, развиваш и умения за работа в екип – при другите изкуства почти напълно е изключена саможертвата в името на отбора.
Работата в екип (колектив) е изключително важна, и комплексно развиваща качествата на човека. Отборният дух - нуждата от това взаимно да си помагате с партньорите в отбора и да сте напълно взаимозаменяеми! Да сте като един организъм! Да се разбирате не само без да си говорите, но дори и без да се поглеждате! Да си „знаете номерата”! Целият отбор да сте като един! В спорта, в играта, най-много харесвам освен въображението и усещането за „сливане” с отбора. Ето това е най-трудното – да пренебрегнеш себичността си (Егото си), в полза на отбора, да се „слееш” с отбора без да се плашиш, че ще останеш „незабележим”, недооценен! При това съотборниците ти често са от различни раси, с различна култура…
Само така се прави Отбор ! Заради това спортните игри са най-популярните спортове! И най-скъпите! Въобще факторите стават много! В спортните игри с топка няма граница на вариациите, защото комбинациите на вариантите са практически неограничени. Възможностите са неограничени! Когато имаме достигане на предела на физическият резерв на тялото, имаме възможност за изява на интелекта за постигане на резултата! После на ред идва въображението! И обратно! Въображението прави спорта изкуство! Дори в шахмата има ограничен брой комбинации (фигурите и полетата на дъската са точен математичен брой). В спортните игри комбинациите не са ограничени математически! Най-малкото, защото топката е кръгла. Ами атмосферните условия! Друга важност е, че колкото отбора е по-многоброен, толкова по-трудно, естествено, е да бъде сплотен! В баскетбола имаме 5 души в отбор. Във футбола отборите са от по 11 души. Къде е по-трудно да сте единни? От друга страна – колкото по-малък, като численост е един отбор, толкова по-важни стават въображението и таланта на състезателите. Защото по-големия брой състезатели могат да компенсират таланта с колектив.
Трябват усвоени умения във физиката, физиологията… Трябва да си природно умен, защото често някои от физическите „прийоми” в играта дори науката още не е открила, или не е изследвала достатъчно. (Примерно: мислено определяне на парабола на топката без предварителна научна математико-физична подготовка). И това не само теоретично, но и практически. Въобще, изисква се много висока обща култура. И за разлика (да речем) от един музикант или художник, се изисква изключителна двигателна и физическа култура. (В никакъв случай не подценявам музиката, нито изобразителното изкуство!)
Обясних на момчето, че въобще не е случайно, че спортистите са едни от най-добре платените професии в света. А много пари никой не дава с лека ръка, без да му мисли. Гледах един филм: още през 1949 година американският бейзболист Джо Димаджо (състезател на Ню Йорк Янкис), е печелил повече от тогавашния президент на САЩ Хари Труман. Което показва, че отличното заплащане на спортистите датира откакто са се появили в професионалния спорт.
Понеже за съвременният свят, спорта става олицетворение (еквивалент, заместител), на войната, то победителят (шампион) се възприема като завоевател, като владетел. Тази подсъзнателна асоциация, остава дълбоко импрегнирана в психиката на съвременния човек. На победителя (воина-завоевател), след спечелената „война”, се гледа като на най-успешния мъж и съответно той е привличал най-знатните и красиви жени. Затова и в съвремието футболистите (спортистите), се радват на голям интерес от фотомодели и красавици. „Олимпийците” стават модели за подражание.
Затова спортът е социален феномен! Той развива всички мъжки качества! В култура, която окуражава постоянното търсене на лимита на човешките възможности, всички ние, се радваме на подвизите на игрището. Искаме спортистите да чупят рекорди, да направят това, което се е смятало за невъзможно. Фенове, президенти, спонсори, рекламни агенции, промоутъри и още много други хора, замесени в спорта, искат същото.
Всеки мъж трябва да се занимава редовно, или поне да се интересува от спорт! Всяка сфера, свързана с асоциацията за война, с битка, с мисъл за стратегия, тактика, вземане на решения и най-важното – с победата! Това би трябвало да привлича мъжката природа в човека! Психологията припознава като отличително мъжки точно тези качества.
Никак не е за пренебрегване и факта, че спортът е единственото изкуство, което привлича изключително широка маса хора, за разлика от другите „елитарни ” изкуства. Чрез спорта може да се влияе в социалния и обществения живот. Това дава възможност този широк кръг хора (които до голяма степен остават „недокоснати” от „елитарното”) да бъдат възпитавани чрез спорта – да им бъде формирана и променяна ценностната система, да бъдат подкрепяни в личностното си развитие. За младите, спорта е спасение от дрогата, цигарите и алкохола. Няма как да си успешен спортист ако не спазваш режим, ако не си дисциплиниран! Ако не живееш здравословно!
Спортът е еманация на живота! (по-дълбок израз на живота)


